Всяка хапка от храната се „разглобява“ на малки частици, за да може организмът да я преработи в енергия. Мазнините- едни от най-енергийните хранителни вещества, са особено трудни за разграждане.
Но това, въпреки всичко, не е невъзможно, защото на помощ идва липазата. Тя представлява ензим, който действа като естествен биологичен разградител на мазнини, като ги превръща в по-прости вещества, за да може тялото да ги усвои по-лесно.
Какво трябва да знаете за този ензим? В тази статия ще се фокусираме подробно върху това, какво представлява сам по себе си, как работи в организма и какво може да се случи, ако той страда от недостиг на липаза.
Относно същността на липазата
Това е вид храносмилателен ензим, участващ активно в процеса на разграждане на навлизащите в организма мазнини. Основно се синтезира в панкреаса и с панкреатичния сок се освобождава от дванадесетопръстника.
В човешкото тяло съществуват няколко вида липаза, като тяхното действие е пръснато в различни места. Ето кои са те:
- Панкреатична- основната липаза, която действа в дванадесетопръстника;
- Стомашна- секретира се в стомаха и е особено активна при бебетата, защото участва в началното разграждане на млечни мазнини;
- Слюнчеста- отделя се от жлези от езика, като започва разграждането на липиди още в устната кухина;
- Други- могат да бъдат активни в черния дроб, белите дробове, мускулната и мастната тъкан. Те са участници в по-специфични процеси, като например разграждане на липиди в кръвта, ремоделиране на клетъчните мембрани или освобождаване на енергия от складирани мазнини.
Функционалността на липазата в организма
Основната функция на липазата е да разгради мазнините до мастни киселини и глицерол. Тези по-малки молекули могат лесно да се абсорбират в червата и да се използват от тялото като източник на жизнена енергия.
Именно тези мастни киселини играят своята решаваща роля в немалко процеси, като например изграждане на клетъчни мембрани, като липидите са основната част от обвивката на всяка клетка.
Благодарение на липазата, мастноразтворимите витамини като тези от група Б, А, Д и К се усвояват по-бързо. Ензимът има двойна роля в тялото- да отговаря за правилното храносмилане и да стабилизира клетъчния метаболизъм.
При прием на мазни храни, панкреасът отделя този ензим в тънките черва, като жлъчката „разбива“ мазнините на малки частици. Липазата ги доразгражда тези частици до глицерол и мастни киселини, които се абсорбират през чревната стена.
Недостиг на липаза и негативни последствия
Напълно логично, недостигът на този ензим в организма, довежда до усложнения, свързани с процеса на храносмилане, състоянието на храносмилателната система. Най-често срещаното състояние е липазната недостатъчност, което се характеризира със затруднения при разграждането на мазнини.
То води до разнообразни симптоми, като стеаторея- мазни и лъскави изпражнения с неприятна миризма, подуване и газове след хранене, честа нужда от изхождане, диария, загуба на тегло, витаминозни дефицити, които водят и до нарушения на зрението.
Недостигът на определени витамини води до отслабване на защитните функции на имунитета, загуба на костна плътност и нарушения при кръвосъсирването. Нека не забравяме обаче, че тези симптоми могат да се наблюдават и при следните заболявания:
- Хроничен панкреатит;
- Муковисцидоза- наследствено заболяване с гъста слуз, блокираща отделянето на ензими в белите дробове и храносмилателната система;
- Някои чернодробни заболявания и на жлъчката- те пречат на нормалното усвояване на мазнини.
Имайте предвид, че понякога се наблюдава и състояние на високи нива на липаза в кръвта. Това води до възпаления на панкреаса, рак на панкреаса, запушена жлъчна тръба, язви, болест на жлъчния мехур, запушване на червата, диабет или възпаления на слюнчестите жлези.
При ниски стойности приемайте специални хранителни добавки с активна съставка липаза, които се приемат заедно с храната, но не и като техен заместител. Това могат да бъдат продукти и с панкреатин, в комбинация от липаза, амилаза и протеаза, които чрез взаимодействие, подпомагат пълноценното храносмилане.
