Дихателната система е изградена като разклонено дърво, в което трахеята се разделя на бронхи, а те– на по-малки бронхиоли, докато въздухът достигне до алвеолите. Тези структури не функционират изолирано – около тях има изолирана мрежа от съединителна тъкан, съдове и имунни клетки.
Когато възпалението засегне тъканите около бронха, започва да се развива състояние, наречено перибронхит. Той често се среща като усложнение или съпътстващо състояние при бронхит, пневмония или хронични белодробни заболявания. Той е показател за това, че възпалителният процес вече засяга не само лигавицата на бронха, но и околните структури на белия дроб.
Разберете повече за същността на това усложнение, неговите симптоми и алтернативи за лечение тук, в тази статия. Мерките, взети навреме, са ефективни мерки.
Какво представлява перибронхитът
Перибронхитът е възпаление на тъканите около бронхите и включва също така лимфните съдове, кръвоносните съдове и имунните клетки около белодробната строма. При възпаление на тези структури се инфилтрират възпалителните клетки, оттичат и могат да се удебелят.
Самата дума идва от “peri” („около“), bronchus („бронхит“) и “itis” („възпаление“) и буквално означава „възпаление около бронха“, като е важно да се направи разлика между няколко близки състояния. Той рядко е самостоятелно заболяване и най-често се наблюдава при остър или хроничен бронхит, пневмония, туберкулоза, вирусни инфекции и хронична обструктивна белодробна болест.
Ето каква е разликата между различните видове бронхи:
- Бронхит – възпаление на вътрешната лигавица и бронхите;
- Перибронхит – възпаление на тъканите около бронхите;
- Бронхиолит – възпаление на малките бронхи (бронхиоли);
- Перибронхиална фиброза – хронично уплътняване около бронхите.
Всичко започва с увреждане на бронхиалната лигавица, като тук причините могат да бъдат всякакви вируси, бактерии, наличие на токсични газове, цигарен дим, силно замърсен въздух и някои алергични реакции. Това увреждане активира имунната система и следователно нейните клетки започват да освобождават възпалителни медиатори, като интерлевкини, хистамин и простагландини.
Тези вещества водят до разширяване на кръвоносните съдове, увеличена пропускливост на капилярите и миграция на имунни клетки. В нормален бронхит възпалението е ограничено в лигавицата, но при перибронхит възпалението се разпространява извън стената на бронха към перибронхиалната съединителна тъкан, малките кръвоносни съдове и лимфните съдове.
По този начин се получава перибронхиален инфилтрат, което означава, че се натрупват възпалителни клетки около бронха.
Следващата фаза включва оток, клетъчна инфилтрация и фибринозни отлагания, което води до удебеляване на бронхиалната стена. Резултатът е стесняване на бронхите, затруднен въздушен поток и нарушена вентилация.
Когато бронхите се стеснят, могат да възникнат някоко проблема: задържане на секрет, намален въздушен поток и нарушен обмен на кислород, а това може да доведе до ателектаза, вторична инфекция и хронични възпалителни изменения.
Какви симптоми може да предизвика
Самият перибронхит не винаги идва със специфични за себе си симптоми, но най-често се проявява чрез кашлица, задух, хрипове, отделяне на секрет, чувство за тежест в гърдите и лесно проявяваща се умора. В случаи, в които възпалението е по-интензивно, се появяват и температура, болка в гърдите и засилен задух.
Тяхната интензивност зависи от степента на възпалението, причината за заболяването, общото състояние на пациента и дали процесът е остър или хроничен. Кашлицата е суха в самото начало на възпалението, а когато започне да се образува секрет, започва да става влажна.
Хриповете могат да бъдат свиркащи или влажни, а храчките често биват прозрачни, белезникави, жълтеникави или дори зелени при бактериална инфекция. Ако секретът стане много гъст, малките бронхи могат да се запушат, което е допълнителен проблем за нормалното дишане.
Какво е лечението
При доказана бактериална инфекция се използват антибиотици и самото лечение може да продължи от 7 до 10 дни. При вирусна инфекция, мерките са други – покой, прием на течности, антипиретици при температура и симптоматична терапия.
Често се предписват и бронходилататори, които разширяват бронхите чрез отпускане на гладката мускулатура на бронхиалната стена и подобряване на въздушния поток
