В продължение на цялата история на човечеството в обществото са съществували различни подходи към възпитанието на деца. Висшата и средната класа използвали труда на наемните работници – детегледачки, възпитатели, гувернантки.
По-бедните – селяните или работниците в предприятията, живеели в едно село или в един квартал, и наглеждали децата си общо. По-късно се появяват ясли и детски градини.
Във времената преди 1989 г. повечето деца посещаваха ясли и детски градини, тъй като всички родители работеха. В някои случаи активно участие във възпитанието на децата вземали баби и дядовци.
Днес някои майки не се ограничават само до държавната детска градина и дори предпочитат да отглеждат детето сами.
Методи за социализация на деца в предучилищна възраст
Съвременните родители имат голям избор – да дадат детето в държавна детска градина или в частна, да го оставят на детегледачка или на баба или да се занимават с неговото развитие у дома.
Най-масовият начин за социализация се смята държавната детска градина.
Но в общинските детски заведения имат редица съществени недостатъци – дълги опашки за записване, особено в големите градове, не най-квалифицирания персонал и усреднено възпитание на децата.
Институтът на детегледачките е сравнително нов за България. За разлика от по-възрастните роднини, детегледачката няма да диктува на родителите своите условия и да критикува техните възпитателни методи.
Изборът на детегледачка зависи от изискванията семейството и от особеностите на развитие на децата.
Сред недостатъците на този метод на възпитание са доста високата цена на услугите в съчетание с недоверието доколко съзнателни са помощниците.
Частната детска градина може да отговори на родителите много повече, отколкото държавната. Децата в частните градини получават възможност за социализация по методи, в основата на които е индивидуален подход.
А възпитателите получават по-високи заплати и преминават през по-строг подбор, отколкото в частните детски градини.
Понякога родителите, най-често майките, избират да възпитават детето у дома.
Причините за това са няколко – твърде дълго очакване на място в държавна детска градина, особености на развитие на детето, невъзможност на майката да започне работа.
А също и твърдо убеждение, че децата трябва да растат в семейството, а не с чужди хора.
Защо някои хора предпочитат отглеждането на деца у дома?
Днес не всички семейства бързат да дават детето на държавна детска градина.
Много родители имат неприятни спомени, свързани с рязкото отделяне от родителите, лошо отношение на възпитателите, недолюбване към храната или конфликти с връстниците.
Майката на малко дете, която има негативни преживявания от детската градина, не желае да дава детето на чужди лелки и смята, че с неговото възпитание трябва да се занимават родителите.
Възпитание на децата в домашни условия – плюсове и минуси
Възпитанието на децата у дома има съществени предимства.
То не пречи на неговата социализация, позволява развитието на индивидуалност и възприемане на ценностите на конкретното семейство.
Още едно предимство е по-малката вероятност от разболяване, особено през есенно-зимния период. За съжаление, неизбежни спътници на социализацията в градина са детските болести.
Но не всяко семейство може да си позволи майката да остане вкъщи да си гледа детето, без да работи, особено ако има и още едно дете.
В много семейства и двамата родители са принудени да работят, за да си осигурят необходимо ниво на живот.
Затова държавната детска градина често е принудителна мярка.
