Родителите се сърдят, когато детето не се държи не така, както би трябвало, макар и причините за лошото поведение са чисто физиологични.
И шумни, и забележими
Съществува мнение, че децата не трябва да бъдат като невидими и гласът им изобщо да не се чува. Физиологията на детето има за цел, то да може в забележима форма да сигнализира за себе си – това е необходимо за неговото оцеляване.
Затова за децата е характерно да се държат шумно. Между впрочем думата „емоция в превод означава движение. Това движение винаги намира отражение в нашето тяло.
Когато сме гневни, искаме да стиснем юмруци и зъби и да тропаме с крака, а в радост – да поскачаме и да пляскаме с ръце, в тъга – да наведем глава и да поплачем.
При възрастните всяка емоция също предизвиква двигателни импулси. Но възрастните умеят да сдържат своите вътрешни преживявания, а децата не са способни на това, поради своята незрялост.
Поради тази причина всякакви призиви да се държат, както е редно – това е насилие над детския организъм.
От 1 до 5 години децата не могат да контролират своите емоции, нивото на развитие на мозъка не им го позволява. А впоследствие много зависи от това колко възрастните ще помогнат на детето да разбере само себе си.
Буйното поведение на детето не трябва да бъде повод за родителски срам.
И за съжаление, околните невинаги се отнасят търпимо към подобни проявления, задачата на родителя е да бъде на страната на своето дете, и да го подкрепя, когато то се държи в съответствие със своята възраст.
Нашата правилна реакция на всеки изблик на „неподобаващо“ поведение вместо възмутеното „Как се държиш?“, е необходимо да стане дружелюбният въпрос: „Какво става с теб?“.
Ако искаме детето да се научи да се държи прилично, ние трябва да му помогнем да се ориентира в собствените си преживявания. Без да разбира какво се случва с него, то няма да се научи да контролира емоциите си и да ги неутрализира вътрешно.
Помощта на възрастния се заключава в това всеки път да назовава емоцията, която изразява детето – ядосан си, тъжно ти е, и да му позволява да я преживява с помощта на неговото подкрепящо присъствие.
Това е важно, защото малкият човек живее с емоциите и не отделя себе си от тях.
Едновременно е необходимо да се обясни на детето и това, което се случва с другите хора. Този емоционален съпровод е най-добре да започне още от бебешката възраст.
Тогава към старшата предучилищна възраст, детето най-вероятно вече ще може да контролира своето поведение в обществото.
Време за спирачка
От физиологична гледна точка изразяването на емоцията съответства на процеса на нейното формиране. Всеки опит рязко да се преустанови този процес причинява вреда на здравето – такава например, ако се накара човек, например, да спре да уринира.
За съжаление, на родителите невинаги им стига търпение да дадат на детското преживяване да измине целият физиологичен цикъл от началото и до естествения момент на затихването му.
Обикновено ние желаем да успокоим детето по-бързо. Разбира се, удържането на силата на проявленията на детските емоции не е лесно, но отделянето на достатъчно внимание на всяка от тях е достатъчно важно.
Всъщност това няма да отнеме много време, ако първоначално подкрепяме бурното изразяване на чувствата, като ги споделяме с детето – например, подскачаме заедно с него или потропаме с крака.
