Еозинофилите се образуват в костния мозък и преминават през същите стадии, както и неутрофилите.
Тъканната им повърхност е представена от клетки, съсредоточени в тъканите, течностите в тях, под лигавицата на червата, в дихателните пътища, в кожните повърхности, като концентрацията им е най-висока в периферната кръв.
Тези клетки не живеят дълго, само няколко часа и когато умрат навлизат в тъканите, където се разделят на отделни фрагменти – апоптоза и се поглъщат от макрофаги.
Основни функции и задачи
Без значение краткият живот на еозинофилите, те се отнасят към едни от най-важните съставляващи кръвта компоненти, като някои от основните техни задачи са:
• Водеща функция – участие в тъканни реакции – алергени, паразити, автоимунни процеси.
• Отговаряйки за влиянието на хемотаксичните фактори, те, наред с неутрофилите, бързо мигрират към дразнителя, тоест към огнището на инфекцията или на възпалението, за да въведат там ред.
• Улавяйки хистамин, еозинофилите са способни да фагоцитират имунните клетки „антиген-антитяло – АТ-АГ“, произведени преимуществено от имуноглобулините клас Е (IgE), но също така имат и рецептори, които спомагат за прилепването им за други белтъчни молекули – имуноглобулини G,M, антигени 1-ви и 2-ри клас от левкоцитарната система HLA и чужди клетъчни структури. Между впрочем, умението да смилат прихванатите продукти тези клетки забележимо отстъпват на неутрофилите.
• Съдържат ензими, в частност, основният алкален белтък, увреждащ ларвите на паразитите, това е и причината количеството на тези клетки да се увеличава значително при глистна инвазия.
Тази тяхна особеност се използва широко при диагностиката на паразитни болести, затова не е изненадващо, че ако на детето еозинофилите са повишени, родителите и сами могат да му поставят диагноза.
• Еозинофилите продуцират редица биологично активни вещества – хистаминаза, простагландин Е, левкотриени и др, а също участват в образуването на плазминогена, а понякога и фибринолизата.
Но всичко това е сложно и непонятно, поради тази причина ще се опитаме да разгледаме основната роля в елементарен пример.
Попада, да кажем, някакъв микроорганизъм в тялото, който се явява чужд за последното и ето какво се случва:
1. Еозинофилите идват в състояние на „бойна готовност“ – мигрират към мястото на произшествието, удължавайки продължителността на живота си, повишават продукцията на биологично активни вещества, а на собствените си повърхности образуват адхезивни молекули, посредством които клетките се прилепват към епитела.
Може да се смята, че познанството се е състояло, и организмът е отговорил с реакция – кашлица, сълзене, обрив и прочие.
2. Повторното посещение на чуждия агент не преминава толкова гладко – ако е алерген, то среща по пътя си образуваният след първия имуноглобулин Е, който бързо разпознава врага, съединява се с него и образува комплекс „АТ-АГ“.
Еозинофилите , прихващайки тези комплекси – фагоцитоза, отделят медиатори – основният белтък, левкотриени, пероксидаза, невротоксин.
Влиянието на тези медиатори е добре известно на хората, имащи висока чувствителност към раздразнители, например бронхоспазъм с астматичен произход – съкращаване на бронхите, задушаване, образуване на слуз и т.н.
Норма и отклонения
При нормално състояние еозинофилите в кръвта варират в пределите от 1 до 5% или в абсолютни стойности тяхната концентрация е от 20 до 300 милиона на литър кръв – при хора в зряла възраст, като относително им количество в левкоцитарната формула не зависи от възрастта, но се определя от нивото в абсолютни числа.
Смята се, че еозинофилите са повишени при възрастен, ако количеството клетки е повече от 400 милиона на литър кръв, а при децата за еозинофилия се смята, ако тази стойност е над 700 милиона на литър, характерни са и денонощни колебания – през нощта са най-високите стойности, а през деня най-ниските.
Пълната липса на еозинофили в кръвта се обяснява с това, че всички клетки се намират в зоната на възпалението.
