Как старее човешкият организъм?
Защо хората започват да остаряват на 20-25 години, на каква възраст организмът губи способност да се справя с новите заболявания, а също и какви успехи учените са постигнали в борбата със старостта.
Старостта не е толкова далеч
С напредването на възрастта признаците на старостта се проявяват все по-силно – костите стават по-крехки, намалява се тонуса на мускулите, появява се бяла коса, ефективността на сърдечно-съдовата система намалява, в имунната система по-трудно се образуват антитела, болести ни се лепват по-често, а излекуването им е по-трудно, паметта започва да ни изневерява и се нарушава дейността на нервната система.
Същевременно няма единна теория за появата на причините и последствията от старостта днес няма. Освен това старостта не се смята за болест.
Има доказателства, че старостта е тясно свързана с периода преди пубертета – състоянието на организма преди достигането на репродуктивната възраст.
Ако представител на определен вид расте и се развива бързо, то и продължителността на живота му няма да бъде голяма. Но ако стане ясно, как именно се регулира скоростта на развитие на организма, то и ще се появи възможност да се повлияе и на процесите на стареенето, предполагат учените.
Например, човек може да доживее до 100 години, а възрастта на макаците е ограничена до 30 години, макар че преди 30 милиона години хората и макаците са били един и същ вид.
В какво се крие причината за тези големи различия в продължителността на живота на различните видове, на учените досега не е ясно.
Изобщо процесът на стареенето е обусловен от много фактори, чието действие се натрупва през целия живот и води до повишена уязвимост на организма.
Учените невинаги успяват еднозначно да проследят причинно-следствената връзка между старостта и болестта или обратното, но в едно са единодушни – борбата със старостта трябва да се води по всички фронтове.
„Фабрика за левкоцити“
Организмът започва да старее на 20-25 години. В тази възраст започваме по-често да боледуваме, а лечението става доста по-трудно.
Препятствие по пътя на болестите е имунитетът, чиято основна функция е разпознаване и унищожаване на „чуждите“ клетки сред „своите“.
Имунните клетки – лимфоцитите попадат от костния мозък в тимусната жлеза. Тези клетки умеят да се борят с инфекциозните микроорганизми, вирусите и другите чужди елементи.
Те в голямо количество редовно попадат в кръвта и патрулират по кръвоносните магистрали.
Проблемът е в това, че тимусната жлеза се развива само до периода на пубертета, тоест до около 20-тата година, след като настъпва процесът на нейната деградация.
Лимфоцити се образуват все по-малко, нивото на защита на организма силно намалява.
Към 40-тата година организмът още може да се бори с известните му заболявания, но срещу новите, тепърва възникващи патологии става наистина безсилен. Затова и с напредването на възрастта хората започват и да боледуват по-често.
Изсъхването на тимуса – това е програмиран от еволюцията процес или резултат от натрупване на грешки? По-скоро първото, отколкото второто. Но учените все още работят над този проблем.
Например, било е наблюдавано, че измененията само в един ген на кръглия червей нематод C. Еlegans и води до увеличаване на продължителността на живота му с 2 пъти. Човек има доста по-сложна организация от червея, но това трябва да се счита за малка победа.
