Съперничеството на жените е разпространен сюжет в литературата и киното. За тях казват, че са заклети приятелки. А интригите и сплетните в женските колективи се признават за нещо съвсем обичайно. Къде е коренът на раздора?
Защо жените си съперничат дори с тези, с които са приятелки?
Истинско женско приятелство, солидарност и сестрински чувства съществуват. Но понякога се случва и обратното.
Ние и нашият живот не се харесваме на огромен брой жени около нас просто защото също сме от Венера, казва сексологът и специалистът по отношения Ники Голдщайн.
Тя назовава 3 причини защо жените са толкова често са настроени недоброжелателно една към друга:
• Ревност;
• Чувство за собствена уязвимост;
• Конкуренция;
„Враждата между момичетата започва още в ранна училищна възраст, - твърди биологът от Харвардския университет Джойс Бененсон.
Ако момчетата атакуват физически тези, които не им харесват, момичетата демонстрират много по-високи показатели на враждебност, които се изразяват в коварство и манипулации“.
Стереотипът за „доброто момиче“ не позволява на малките дами открито да изразяват агресия, и тогава става завоалирана. Впоследствие този модел на поведение се пренася и в зрялата възраст.
Джойс Бененсон провела изследване и стигнала до извода, че жените се чувстват много по-добре по двойки, а не по-групи. Особено ако в последните не се съблюдава равенство и възниква определена йерархия.
През целия си живот жените все трябва да се грижат за някого – за децата и след това за стареещите родители.
Ако семейният клан, брачният партньор, равностойните приятелки се възприемат като помощ в тази сложна работа, то в страничните жени те виждат директна заплаха.
Освен кариеристките, женската общност също не жали сексуално разкрепостените и сексуално привлекателните представителки на своя пол.
Според наблюденията на Никки Голдщайн повечето жени не са склонни да подкрепят своите успешни колеги-жени в работата, заради високата уязвимост и социалната зависимост.
По-емоционалните и тревожни по своята природа, са склонни да се сравняват с другите и да проектират върху тях своя страх от професионални неуспехи.
Точно недоволството от собствената външност тласка жените да търсят недостатъци в другите. Освен кариеристки, женската общност също не жали сексуално разкрепостени и привлекателни представителки на собствения пол.
Сексът действително се използва от някои жени като инструмент за решаване на различни проблеми, констатира Ники Голдщайн.
Масовата култура допринася за създаване на стереотипен образ на красавицата, която се оценява само от гледна точка на външността. Тези жени фрустрират жените, които желаят да бъдат оценявани по техния ум.
Сексологът Жана Врангалова от Националния институт за развитие и изследвания в Ню Йорк през 2013-та година провела изследване, което показа, че студентките избягват приятелството с колежки от техния курс, които често сменят партньорите.
За разлика от студентите, за които количеството на сексуалните партньорки на техните приятели, не е толкова важно.
Но максимумът неприязън между жените стига, когато им се родят деца, смята Ники Голдщайн. Нужно ли е да се остави детето да се наплаче? Вредни ли са памперсите?
На каква възраст то трябва да започне да ходи, да говори. Това са любими теми на жените, когато се съберат някъде заедно, но често и стават повод за пререкания между тях.
Винаги се намира друга жена-майка, която да разкритикува методите на възпитание.
За да се отърват от негатива, Ники Голдщайн съветват жените да се хвалят една друга.
