Защо съществуват 2 пола? Това е само способ за размножаване или в половата диференциация е заложен друг смисъл?
Толкова неизгодното полово размножаване
Смисълът на съществуването на пола е една от фундаменталните загадки на съвременната наука. Защо сценария на еволюцията е поел по подобен път? Следва да се отбележи, че половият способ за размножаване далеч не е най-изгодния.
По своята простота и количествени параметри той значително отстъпва на безполовото размножаване и хермафродитизма. Оказва се, че основното преимущество на половото размножаване е генетичното разнообразие на поколенията и отстраняването на вредните мутации.
Но това се постига не толкова с полова диференциация, а с оплождане, което е присъщо и за хермафродитите. Още повече, че потенциалът на генетичното разнообразие при хермафродитното размножаване е приблизително 2 пъти по-голям, отколкото при разделно половото.
Защо тогава най-прогресивните видове на планетата все пак са разделени на 2 пола? Какъв е смисълът на делението на вида на 2 пола?
Съхранение и изменение
Основната задача на всеки вид на Земята – това е съхраняването на собствената си популация. Динозаврите, имайки предвид достатъчно сложното устройство на техния организъм, не са справили добре с тази задача.
Следва да се отбележи, че ежедневно умират около 20 вида живи организми. Поради различни причини те се оказват неспособни да се приспособяват към съществуващите условия.
Така подхождаме към втората основна цел на всеки вид – промяната. Както е известно, еволюират не само организмите, но и условията на външната среда, и тези популации, които могат по-бързо и ефективно да справят с приспособяването, оцеляват.
Тоест всяка популация от една страна е необходимо да бъде устойчива, за да се съхрани, но и същевременно да бъде в определена степен лабилна, за да е възможна нейната промяна. Как се решават тези 2 на пръв поглед противоположни задачи?
Ето тук подхождаме и към основната предпоставка за еволюционната стратегия на живите организми – разделение на половете. Една част от популацията става консервативна – женските индивиди, а втората – оперативна – мъжките.
Еволюционно женските индивиди винаги се намират по-далеч от агресивните условия на външната среда, за да съхранят вида, същевременно мъжките са максимално приближени към средата, от където получават цялата необходима информация, която се закрепва на генетично ниво.
„Скъпите“ жени и „евтините“ мъже
Основната функция на консервативната част от популацията – това е предаването на информация от поколение на поколение. Функцията на оперативната част от популацията е получаването на максимума информация от средата и предаването ѝ от настоящето към бъдещето.
Така, при мъжките и женските индивиди в хода на еволюцията са се появявали редица приспособителни механизми, които позволили на първите да се съсредоточат върху генеративната функция, а на вторите – върху оперативната.
Например, при мъжките е по-висока честотата на мутациите, те са по-агресивни, по-любознателни и тяхното поведение е по-рисковано, отколкото на женските. С други думи индивидите от мъжки пол са надарени с всички качества, които им позволяват да получат информация от околната среда.
Следващата характерна особеност на мъжките индивиди е сравнително малките размери на половите им клетки, тяхната огромна численост и подвижност в сравнение с женските гамети.
Всичко това прави мъжкият по-активен и по-предразположен към полигамия. Женските преживяват дълги периоди на бременност, кърмене и грижа за своето потомство. Тоест женските индивиди са по-дефицитни, а това означава и по-ценни, за всяка популация, същевременно популацията от мъжки е прекомерна и „евтина“.
