Ние се срещаме с плесените много често дори в пределите на собственото жилище. Не е ли опасно това?
Гъбички-спасители
Всички ние помним заслугите на плесените за производството на пеницилин и на прочие антибиотици. А сиренето с плесен се възприема в повечето страни по света като специално лакомство.
Разбира се, не всички наши срещи с плесените са толкова радостни. Много от нас са чували, а някои и са се сблъсквали с микотичните инфекции на кожата и от собствен опит знаят колко трудно е справянето с тях.
Или когато отидем някъде на почивка за 1-2 седмици и след като се върнем се натъкваме на неприятните зелени или черни мъхести петна по дъното на неизмита преди тръгване чаша с останало малко мляко.
Впрочем по подобен начин бива открит и пеницилина и затова учените гледат на тези петна с особено страхопочитание – толкова прости и достъпни, а спасяват човечеството от всевъзможни опасни бактерии.
Но всичко е толкова еднозначно. Неслучайно по света се надигна вълна срещу плесените и все по-често можем да чуем, че са опасни.
На плесените се вменяват във вина 2 основни престъпления – първо – токсично и второ – алергенно действие върху организма на човека.
Същевременно и едното, и другото могат да се предизвикат както от живи, така и от мъртви „гъбични“ клетки.
Често, дори при леко съприкосновение към стара плесен от нейната суха повърхност се издига облак „прах“ – това са или спори, или просто отмрели частици.
При вдишване на тази „прах“ може да се получи определена доза токсини и алергени. А в случай, че спорите открият в нашия организъм подходящи условия за своето пробуждане, е възможно удължаване на това „удоволствие“ за по-дълго време.
Токсичното въздействие на плесените върху организма е много подобно на действието на микробите.
Първите по сложен механизъм влияят на ДНК на бактериите или на синтеза на техните белтъци, благодарение на което микроорганизмите не могат да се размножават или загиват.
В идеалния случай антибиотиците потискат жизнената дейност именно на бактериите и почти не засягат процесите на клетките в нашия организъм. Впрочем това е въпрос на доза.
Сред множеството токсини на плесените има и такива, които са по-агресивни по отношение на човешкия организъм. Контактът с тях води до това, че синтезът на ДНК и на белтъците се бива блокиран в нашите клетки.
Разбира се, не всички става веднага и напълно – понякога това са предимно нервни клетки, а понякога клетки на черния дроб или на бъбреците.
Оттам и една или друга симптоматика, която невинаги забелязваме, а и да усещаме, то изобщо не я свързваме с нейната истинска причина.
Алергенността на плесените се проявява само при 20% от хората, поглъщащи спорите на гъбичките. Обикновено в хода на имунните реакции в организма нараства количеството на лимфоцитите.
А при тези 20% не само расте, а по катастрофален начин „подскача“ почти до небесата, превишавайки нормалната реакция с почти 3000 пъти. Това е изключително сериозно.
Такива неприятности очакват хората с алергии, с отслабен имунитет и с астма. Особено тежко страдат хората в напреднала възраст и децата.
Токсините на плесените се намесват и в много други процеси. И все пак няма смисъл от тяхното демонизиране.
Достатъчно е само да мием навреме съдовете и да забърсваме с различни антисептици местата у дома – закътаните и влажните, където плесените имат навика да се „настаняват“.
