Гнойният менингит представлява инфекциозно заболяване от бактериален характер. То се предизвиква от специфични микроорганизми, които в медицината са с названието – менингококи.
Тяхното действие в човешкия организъм е насочено към развитие на гнойно засягане на твърдата мозъчна обвивка, което се съпровожда от съответстваща симптоматика. Менингококите се предават по въздушно-капков път, но само при условие на близък на контакт на инфектирания със здрав човек.
Разболяването от тази форма на менингит е възможно във всяка възраст.
Съществуват определени фактори, повишаващи нивата на риска. Към тях се отнасят – тютюнопушене, постоянно излагане на стрес, чести фарингити, слънчев удар, остри респираторни заболявания и дори преохлаждане на организма.
В главния мозък менингококите проникват по хематогенен път, тоест чрез кръвта и там вече започва развитието на гнойния възпалителен процес.
Какви са симптомите?
Клиничните изяви на гнойния менингит го отличават от другите останалите форми на възпаление на мозъчните обвивки. При развитие на гноен процес в мозъка телесната температура започва бързо да се покачва като достига до 40 градуса по Целзий.
Човек чувства силно втрисане, главоболие, което се обостря, често повръщане и непрекъснато гадене, след няколко дни се появяват гърчове и епилептични припадъци.
По кожата и лигавиците се появява обрив с розеолен и хеморагичен характер. Болните се чувстват сънливи, безпокоят се без причина, започват да загубват съзнание, развиват светлинна и звукова фобия.
Тилните мускули са силно напрегнати, навеждането на главата е практически невъзможно.
Също при това заболяване се развива синдром на Брудзински, тоест коленните и тазобедрените стави спонтанно се сгъват и синдром на Кернинг – долните крайници губят възможност напълно да се разгънат. Повишава се чувствителността на тялото, болните остро реагират негативно на всяко докосване.
Гнойната форма на менингита може да се съпровожда с язва, пиелит /възпалителен процес на бъбречните легенчета/, цистит и засягане на ставите. При нарушаване на лечебния режим или при неприлагане на терапия пациентът може да изпадне в състояние на кома.
Към най-честите симптоми и признаци на заболяването се отнасят – избледняване на повърхността на кожата, появата на обрив, посяване на устата и носа. Когато е в съзнание, болният изпитва силна жажда.
Диагностика
Диагностицирането на тази форма на менингита се осъществява въз основа на лабораторните изследвания и при наличие на специфичните за това заболяване симптоми.
Пълната кръвна картина показва наличие на възпалителен процес в организма. Установяват се повишени нива на левкоцитите – имунните клетки и увеличена скорост на утаяване на еритроцитите.
Задължително се взема проба за анализ на гръбначно-мозъчна течност – извършва се гръбначно-мозъчна пункция. При наличие на гноен менингит тази течност е мътна и напомня външно на гной.
При изследване под микроскоп в нея се откриват високи нива на левкоцити, белтъци и имунни тела.
Също така е възможно в гръбначно-мозъчната течност да бъдат открити и самите причинители на заболяването.
Лечение на гноен менингит
При грамотно и своевременно приложена терапия заболяването претърпява пълно обратно развитие в рамките на 2 седмици. При първи признаци на гнойно възпаление на мозъчните обвивки, болният се хоспитализира в интензивно отделение.
Назначават му се антибактериални препарати, които въздействат непосредствено на главния мозък. Ако след 3-дневен прием на лекарства от тази група не настъпят подобрения, се назначава повторна пункция на гръбначно-мозъчната течност и след това препаратите се сменят.
