Хапчето за морал е хипотетичен лекарствен препарат, който може да повиши емпатията и чувството за съпреживяване на човека, правейки го високо морален.
Учените отдавна си задават въпроса защо едни хора постъпват морално, а други не. Защо някой ще мине покрай умиращия човек и дори няма да позвъни на бърза помощ, а други са готови да рискуват живота, за да спасят непознати?
Защо хората извършват жестоки престъпления и възможно ли е да се намери медицински способ, за да стане един човек по-добър. Медицинските препарати, които могат да повишат нивото на съпричастност, милосърдие и състрадание условно се наричат хапчета за морал или милосърдие.
Впрочем, засега науката е далеч от действителното разработване на такива таблетки, а в обществото няма единна позиция за това колко коректно е те да се прилагат.
Защо до сега не са създадени хапчета за морал?
На учените отдавна са известни препарати, които влияят на човешкото поведение, но кои от тях може да се свързани със създаването в бъдеще на евентуално хапче за морал.
Сложността на този въпрос е свързана с това, че е много трудно да се определи какво е това морална постъпка. По-лесно това да се илюстрира чрез известната морална дилема, тъй нареченият проблем на вагонетката.
Проблемът на вагонетката
Вагонетката се движи по релсите, за които са завързани 5 човека. Вие се намирате на мост, който е над релсите. Имате възможност да спрете вагонетката, като оставите на релсовия път нещо тежко. До вас има дебел човек и единствената ви възможност да спрете вагонетката е да го бутнете от моста върху релсите.
Какви биха били вашите действия?
• Консеквенциалисти – утилитаристи, тоест за оценяване на моралността на една постъпка се вземат предвид последствията от нея, а не намерението на извършващия. В случая с вагонетката, ако вие сте консеквенциалист, за да избегнете смъртта на 5 души, вие можете да пожертвате един. Поддръжник на тази теория е например британският философ и социолог Джеръми Бентам.
• Деонтологисти – предполагат, че зли постъпки не трябва да се извършват при никакви обстоятелства. Дори и в името на една благородна кауза не трябва да се извършва убийство, а това означава, че трябва да оставите дебелия мъж на моста до вас жив, въпреки че неговата смърт би могла да спаси живота на 5 човека. Поддръжници на тази теория са Имануел Кант и Фьодор Достоевски.
Влиянието на различните вещества върху решението на проблема с вагонетката
• Серотонин – един от основните невромедиатори. След прием на циталопрам , повишаващ нивата на серотонина, хората по-често отговарят, че ще бутнат дебелият човек под вагонетката – по-неморално, отколкото да оставим да загинат 5 други непознати.
• Лоразепам – транквилизатор, притежаващ успокояващ и противотревожно действие. По време на експеримента хората, приемащи лекарството, били склонни към по-рационално мислене и по-често отговарят, че да убиеш един, за да спасиш пет живота е правилният избор.
• Окситоцин – ако се повиши съдържанието на този хормон в кръвта, се увеличава способността на човека да изпитва състрадание, доверие и сътрудничество. Но също така и усилва такива чувства у хората като завист, злорадство и привързаност към определена социална група.
На участниците в експеримента, които приемали този препарат, преди да отговорят на въпроса как биха решили проблема с вагонетката, им била уточнявана националността на потенциалните жертви на убийството.
Оказало се, че хората под въздействието на окситоцина по-охотно жертват живота на човек от друга националност и да оставят жив човека от собствената им национална принадлежност.
