Отстраняването на дефекти на черепните кости съвсем не е лесна работа за пластичната хирургия. Процедурата се нарича краниопластика.
Хирурзите възстановяват целостта на черепа в мястото на дефекта, възникнал заради оперативни интервенции или в резултат на травматично увреждане, увреждане на костите на черепа от тумори и други патологични процеси.
При възстановяване на черпните кости винаги има затруднения
С материалите за възстановяване на черепа винаги има затруднения. Принципно най-добрият вариант се смята собствената черепна кост.
Затова при първична операция хирурзите се стараят да запазят остатъците от костта, които могат да се използват за по-нататъшна реконструкция на образувалия се дефект.
Тези остатъци не е лесно да се съхраняват и да се възстановяват. А вземането на фрагменти костна тъкан от ребрата или от илиачната кост в таз, крие риск от разпадане на тези трансплантанти и формиране на козметичен дефект в местата на събиране.
Разбира се, съществуват и изкуствени материали за възстановяване на черепа, било то титанови или полимерни пластини, но и те имат своите недостатъци. Токсични са и цената им е висока.
Сега обединена група учени от 2 американски университета съобщи за създаване на комбиниран материал за краниопластика, от който се получава евтина и безопасна хипереластична кост.
Хипереластична кост - какво представлява
Хипереластичната кост представлява синтетична матрица, която се състои основно от костен материал и широко използван биосъвместим материал – полигликолова киселина.
Материалът може да се произведе бързо и на сравнително достъпна цена с използване на съвременни апаратни платформи за 3Д-печат. Достатъчно податлив е, за да може да се пресова или да се разреже по време на операция.
В експерименти с мишки някои дефекти на черепа били реконструирани с използване хипереластични кости, а други с използване на собствена кост от животното.
При трета група мишки реконструкцията била извършена с използване на матрица, състояща се само от полигликолова киселина, без костен минерал.
3Д-печатната хипереластична кост осигурила добре регенерация на костта. В едно от следващите ЯМР-изследвания тази кост показва 74% по-висока ефективност в сравнение със собствената кост.
Напротив, а при дефектите, обработени само с полигликолова киселина, се образувала само малко нова кост.
