Хромомикозата /тропическа бластомикоза, черна хромобластомикоза/ - хронична гъбична инфекция, отнасяща се към дълбоките микози. Заболяването се характеризира със засягане на кожата и подкожната мастна тъкан и с появата на подобни на брадавици израстъци по тях.

Също в патологичния процес могат да бъдат въвлечени вътрешните органи – черен дроб, главен мозък, кости. Причинителите на инфекцията образуват специфичния пигмент меланин, който оцветява израстъците от гъбичките в тъмен цвят.

Заболяването е разпространено повсеместно, но най-често се среща в държавите, намиращи се в тропичните и субтропичните климатични области, където преобладава топлото и влажно време и където средногодишната температура варира в границите 12-24 градуса по Целзий и годишното количество валежи е средно около 2500 мм.

Това са южните части на Северна Америка, Мексико, страните от Карибския басейн, Северната и Южната част на Африка, Южната част на Европа /Испания, Италия/ и др.

Най-често заболяването се среща при лица от мъжки пол на възраст между 20 и 60 години.

Прогнозата при правилно подбрано и своевременно лечение е благоприятна, но заболяването протича много дълго време и се характеризира с чести рецидиви /възобновяване на болестта/.

Какви са причините?

Причинител на това инфекциозно заболяване са гъбичките от семейство De-matiaceae: Fonsecaea pedrosoi /най-често срещаните/.

Гъбичките по своя характер са диморфни, тоест срещат се в 2 форми:

• Тъканната им форма изглежда като овални или кръгли клетки със светлокафяв или кафеникав цвят с диаметър 10-12 микрона.
• Мицелната форма е представена от тънки нишки с маслинено зелен цвят.

Причинителите на заболяването се срещат върху растенията и в почвата. Заразяването се осъществява при попадането на спорите на гъбичката върху кожата в зоните, където е нарушена нейната цялост, като порязвания, ожулвания, охлузвания, одрасквания и пр.

Инфекцията не се предава от заразен човек на здрав.

Сред рисковите групи са:

• Работниците в селското стопанство;
• Миньорите;
• Хората, пребиваващите в държавите, намиращи се в субтропичния, тропичния, субекваториалния и екваториалния климатичен пояс, които ходят боси и обработват земята.

Какви са симптомите?

Болните от това заболяване съобщават за:

• Обща отпадналост;
• Бърза уморяемост;
• Понижаване на апетита;
• Главоболие;
• Леко повишаване на телесната температура – най-много до 37.5 градуса по Целзий;

Лезия върху кожата възниква няколко дни след попадането на гъбичката върху нея. Най-често процесът се локализира по кожата на долните и горните крайници. Върху кожата се появява папула с червен или резедав цвят.

Няколко месеца по късно заедно с тази папула започват да се формират и подобни на брадавици израстъци с кафяв или червен цвят, които на външен вид наподобяват карфиол. Постепенно огнищата на инфекцията по кожата се сливат, образувайки големи участъци с диаметър до 20 см.

Лечение на хромомикоза

Терапията започва с прилагането венозно на противогъбични препарати, най-често амфотерицин В – 0.5-1 мг на килограм телесно тегло по веднъж дневно.

Впоследствие лечението продължава с перорално приложение на медикаменти против гъбички, като лезиите по кожата се обработват локално с подходящи за тази цел мехлеми.

Най-подходящи за тази инфекция се считат:

Таблетки

• Итраконазол 200-600 мг дневно;
• Кетоконазол – 400-800 мг на 24 часа;

Продължителността на терапията се определя индивидуално от лекуващия лекар.

Наред с противогъбичните средства кожните лезии се третират с витамин D и йод.Малките лезии подлежат на хирургично отстраняване.

Какви са усложненията?

• Козметични дефекти по кожата;
• При тежък възпалителен процес съществува вероятност от възникване на плоскоклетъчен карцином.