Риноспоридиоза /Риноспоридиозен гранулом, болест на Зеебер/ представлява инфекциозно заболяване, което се предизвиква от гъбички от род Rhinosporidium seeberi.
Болестта на Зеебер се отнася към дълбоките гъбични инфекции с образуването на характерни грануломатозни лезии /нодули/ на лигавиците и по-рядко по кожата.
Заболяването е разпространено на практика по територията на цялото земно кълбо. Епидемични взривове най-често се регистрират в държавите с топъл и влажен климат.
Среди групите от населението, изложени на най-голям риск са хората, работещи в оризови полета, в България те са предимно в Горнотракийската низина, в близост до открити водоеми, замърсявани с птичи изпражнения.
От пола и възрастта честотата на заболеваемост не зависи.
Прогнозите за разболелите се от риноспиридиоза са благоприятни. При първите проявления на заболяването следва човек да потърси медицинска помощ, като му бъдат направени пълни изследвания и съответно му бъде назначено адекватно лечение.
Какви са причините?
Причинител на заболяването е Rhinosporidium seeberi от клас Phycomycetes, семейство Chytridiales и род Rhinosporidium. Заразяването се осъществява при продължителен контакт със замърсени с този вид гъбички вода и почва.
Инфектирането на околната среда се извършва предимно чрез птиците, които отделят спорите на гъбичките чрез изпражненията си. От човек на човек този вид гъбична инфекция не се предава.
Гъбичката Rhinosporidium seeberi, попадайки върху лигавицата на носа, влагалището и по-рядко в очите и кожата започва да се размножава и се развива върху тях. Малко вероятно е вътрешните органи да бъдат засегнати от инфекциозния процес.
Класификация
Според локализацията на риноспоридиоза, тя се подразделя на такава на:
• Лигавицата на носа;
• Конюнктивата;
• Влагалищната лигавица;
• Кожата;
По начинът на протичане:
• Леко;
• Среднотежко;
• Тежко;
Какви са симптомите?
По лигавиците на носа, очите, влагалището и по-рядко върху кожата се развиват израстъци от вида на полипите или папиломи, наподобяващи на външен вид на плодовете на малината или на кочаните на цветното зеле. Израстъците са покрити с вискозен, прозрачен секрет.
Поради обилното си кръвоноснабдяване такива полипи много бързо нарастват, а при тяхното нараняване започват продължително и обилно да кървят. Полипите могат да достигнат до гигантски размери, понякога тяхната маса превишава 10 килограма.
Диагностика
• Кръвен анализ;
• Анализ на урината;
• Изследване на нивата на кръвна захар;
• Биохимични изследвания – общ и пряк билурбин, серумен белтък и неговите фракции, нивата на трансаминазите, на алкалната фосфатаза, на уреята, на креатинина, тимолова проба;
• Специфични методи на изследване – микроскопично изследване на натривки, взети от повърхността на полипите – откриват се големи, удебелени нишки до 50-200 микрона в напречно сечение, които са съставени от големи, овални, до 7-9 микрона диаметър спори.
• Прилагането на културологичния метод за диагностика на заболяването не е възможно – гъбичките не са в състояние да се размножават в хранителна среда. Правят се опити за разработване и на този метод към настоящия момент.
Какви са усложненията?
• Затруднения при дишане през носа;
• Отслабване на зрението;
• Нарушаване на репродуктивните функции;
• Козметични дефекти;
Лечение на риноспоридиоза
Основния терапевтичен метод е хирургичният. Подобните на полипи израстъци се отстраняват с помощта на скалпел или чрез електрокоагулация – под въздействие на ток, методът съвместява отстраняването и прегаряне на съдовете за избягване на кръвотечение.
Какви са начините за профилактика?
• Съблюдаване на правилата за лична хигиена;
• Извършването на дейност в природните огнища на инфекцията;
• Избягване на продължителен контакт с водата в откритите водоеми.
