Слепите да прогледнат, това е мечта на човечеството от зората на неговото съществуване.
Успехите на съвременната офталмология помагат за пълно възстановяване на зрението при катаракта, забавя се отслабването му при глаукома, завинаги се отстранява късогледство, астигматизъм.
Връщането на зрението при дегенеративни заболявания на ретината обаче все още не е възможно. За такива пациенти са разработени импланти на ретината.
Що за устройство е това и какви са неговите възможности?
Как започва всичко
Първият опит за електрическа стимулация на зрителната система за лечение на слепота е направена още през 18 век в Париж от френски лекар и учен Шарл Ле Руа.
Негов незрящ пациент твърдял, че вижда проблясъци, щом бъде пуснат по проводник, навит на главата му.
След това лекарите многократно отчитали появата на проблясъци пред очите при стимулация с електроди на кората на главния мозък в областта зад тила.
Там са съсредоточи невроните, които възприемат и анализират зрителна информация.
През 1978 г. американският учен Бил Добел демонстрира принципна възможност за възстановяване на загубено зрение чрез електрическа стимулация на главния мозък.
За създаване на изображение той използва камера. След това картината се трансформира в електрически сигнал и се предава към зрителната кора.
По време на работа на това устройство слепият пациент не само вижда проблясъци светлина, но и различава големи букви.
Група американски учени под ръководството на Марк Хумаюн тестват друг метод за възстановяване на зрението. За получаване на зрителен образ е решено да се стимулират запазените клетки на ретината.
Това води до създаване на първи зрителен имплант Argus. Първата операция, при която се извършва трансплантация, е през 1999 г. През 2013 г. устройството Argus II получава разрешение за търговско използване. Днес го носят повече от 350 души.
Показания за поставяне на зрителен имплант
При дегенеративни заболявания на ретината протичат сериозни нарушения в структурата и функционирането на слоя фоторецептори и на пигментния епител.
Останалите слоеве продължават да функционират. Идеята на изкуствената ретина се състои в стимулация на здрави клетки с помощта на масив микроелектроди.
Те изпълняват функцията на загинали фоторецептори. Поради тази причина имплантите на ретината не могат да помогнат на всички, които виждат слабо.
Например, при глаукома загиват ганглии. А съществуващите устройства имитират само функционирането на фоторецепторния слой. При отлепване на ретината устройството също е безсилно.
Устройство и видове зрителни протези
Всички зрителни протези могат да се разделят на 2 типа в зависимост от разположението на стимулиращите електроди. Те могат да са разположени както в очната ябълка – в самото око, така и на зрителния нерв, или директно да се сраснат със самия мозък.
От техническа гледна точка протезите на ретината обикновено се състоят от 4 основни компонента – фотоелектрически преобразовател, външна електроника, вътрешна електроника и масив от стимулиращи електроди.
Първият компонент е необходим за възприемане на визуална информация. Представлява видеокамера или масив фотодиоди, които се имплантират в ретината.
Външната и вътрешната електроника са предназначени за обработка на получените данни и участват при формиране на електрически импулси, предавани на микроелектроди за стимулиране на ретината.
Връзката между тези 2 части се осъществява с помощта на кабел или от електромагнитни лъчи.
Стимулиращите електроди предават получената информация в запазените части на зрителния път. При поставяне на импланти вътре в мозъка е необходима хирургична интервенция.
Тяхното носене се съпровожда с висок риск от инфекциозни усложнения. Но този метод дава възможност да се помогне при глаукома, тежки травматични увреждания на очите и дори на хора, които са лишени от зрителен орган.
Днес тези устройства са в стадий на предклинични изпитвания.
Стъпка по пътя на медицината на бъдещето
Имплантите на ретината все още са далеч от съвършенство. Зрението с такава протеза е много далеч от това, което вижда здрав човек.
Самото устройство заменя не цялата ретина, а само един неин слой и то с доста ограничена площ. За масова имплантация днес и дума не може да става.
Първата стъпка обаче е направена, и словосъчетанието „изкуствена” ретина вече не изглежда фантастично. Над разработката на нови проекти за създаване на изкуствена ретина днес работят около 100 научни групи.
