Животът на нашата планета никога не е бил лек, нито пък безопасен. Войни, епидемии, земетресения, цунами, нашествие на скакалци. Днес се появи и още едно отегчаващо обстоятелство – информационното натоварване.

Принципът, че колкото по-малко знаем, толкова по-добре спим, е все по-трудно да се следва.

Как да се предпазим от информационно претоварване по време на криза и да опазим здравето си по време на криза?

Какво е това информационна хигиена

С развитието на технологиите информацията стана лесно и повсеместно достъпна. Дори прекалено.

Ако разбира се, не се уединим някъде високо в планината или на необитаем остров, където няма нито интернет, нито спътникова връзка, нито дори пощенски гълъби.

За нашите предци е било невъзможно да си представят как едно събитие се случва на един континент, а след минута го обсъждат вече на другия, а това за нас е вече реалност.

Потоците от информация заливат съвременния човек от всички страни, като така го принуждават така или иначе да реагира.

Информационната хигиена се появи като раздел на медицината, задачата на която е изучаване на влиянието на информацията върху различните аспекти на благополучието на човека, неговото здраве и продължителност на живота като на ниво индивидуалност, така и на ниво общество, и разработване на препоръки по оздравяване на информационната среда.

Защото фактът, че информацията влияе на здравето на човека, вече не може да се оспорва.

Пандемията COVID-19 доведе до създаване на ново понятие – инфодемия, или епидемия от недостоверна, негативна информация, съществено повлияваща на честотата на развитие на различните психични разстройства.

Какво означава това за обикновения човек? Да не отваря социалните мрежи, да избягва информацията изобщо? Да култивира в себе си вселенско равнодушие към всичко случващо се? Как да преживява кризисните времена, като същевременно физическото и менталното здраве?

Основни на информационната хигиена

През 2007 г. се ражда понятието черен лебед, означаващо настъпване на непредвидено събитие, което има глобално значение и кардинално променящо всичко.

Когато се появи черният лебед, за отделния човек възможностите са 3:

  • Да се сломи и да се подаде на натиска на случващо се;
  • Да устои и да не се предава;
  • Да се бори и да става по-силен.

Човек е така устроен, че за повечето от нас е най-комфортно в позната, обичайна обстановка, а всички внезапни изменения предизвикват, ако не паника, то тревога и безпокойство.

Всичко случващо се оценяваме от гледна точка на собствения житейски опит. А от него за човек е характерно да запомня по-скоро лошото, отколкото доброто. Това е така, защото лошото спомага за оцеляването и така се е утвърдило еволюционно.

Мозъкът на човек не обича радикални промени в начина на живот. За да се пренастрои на нова вълна, трябва да изгради нови невронни връзки, а за тази цел трябва да се разрушат предишните. А това изисква много енергия и не е изобщо приятно.

Още една особеност на психиката е формиране на очаквания, които са много далеч от реалността, тоест повечето наши надежди са силно преувеличени, и предизвикват по-силни чувства, отколкото би трябвало.

Силните чувства са стрес. Колкото по-силен е стресът, толкова по-съществено е неговото влияние върху организма, върху здравето и благополучието.

Изхождайки от това, за запазване на здравето е необходимо:

  • Контролиране на качеството и количеството на постъпващата информация, обработка на информационните потоци;
  • Разбиране на механизма на формиране на емоциите и управлението им;

Да не избягваме емоциите – сами по себе си те не носят опасност за организма. Емоциите само отключват определени реакции – например, освобождаване на кортизол и адреналин.

Правила за спазване на информационна хигиена

Съществуват доста препоръки, но повечето от тях имат общи за всички пунктове.

Ограничение на информационния поток

Изследванията показват, че съвременният човек става зависим от постоянния поток от информация. При много у дома или в офиса постоянно работи във фонов режим радио или телевизор, а във всяка свободна минута преглеждат новинарската лента в социалните мрежи.

Какво е нужно да направим:

  • Да ограничим източниците на информация на 2-3;
  • Намалим честотата на проверки на новинарската лента – желателно – не по-често от 2-3 пъти на ден;
  • Да не посещаваме новинарски сайтове през работно време.