Наскоро медиите публикуваха информация за преждевременната кончина на един от най-перспективните млади шахматни гросмайстори на Русия, който умира по време на поредните състезания – по предварителна информация, от инсулт.
Вечерта, той получил силно главоболие, а през нощта младият човек повече и не станал.
Защо се случва инсултът?
Освен огромната тъга за роднините и приятелите на покойния, тази трагедия ни принуждава сериозно да се замислим и за социално-медицинските аспекти на случващото се.
Това се дължи не само на факта, че инсултите са „подмладели“ и днес се срещат не само при юноши, но и дори при учениците в прогимназията.
И като цяло не само у нас в България, но и по цял свят, хората игнорират предствестниците на започващата опасна патология.
Този факт неотдавна беше оповестен от учени от американския медицински Център Роналд Рейгън.
При главоболие, ¾ от попадналите в „обектива“ на изследователите съобщили, че са склонни да отлагат търсенето на квалифицирана медицинска помощ.
Необходимо е да се обръща на тревожните симптоми на инсулта
Дори при поява на такива тревожни симптоми като загуба на равновесие, объркване на съзнанието, проблеми със зрението и с говоренето, слабост в крайниците, 73% от запитаните заявили, че в подобни ситуации биха изчакали отзвучаване или потвърждаване на симптомите, и едва след това евентуално биха взели решение да потърсят лекарска помощ.
И подобно поведение, от гледна точка на неврологията, освен самоубийствено, няма как по друг начин да се нарече. В тази на медицината има дори и понятие като терапевтичен прозорец, тоест интервал от началото на заболяването, когато започнатото лечение е максимално ефективно.
При исхемичните инсулти този „прозорец“ е общо около 3 часа. Макар и определен ефект да се постига и до 6 часа след началото на заболяването.
Така, в този период въведените в организма лекарства, разтварящи тромбите, например, могат напълно да се отстрани причината за разстройствата на мозъчното кръвообращение – а страдащите от кислороден глад на мозъчните клетки, още не са успели да загинат, осигуряват почти пълно възстановяване на нарушените функции.
Изчезването на слабостта на ръцете и краката, изчезване на световъртежа, възстановяване на яснотата на речта и т.н.
Кога „терапевтичният прозорец“ се затваря?
В повечето случаи лекарите могат да разчетат на възстановяване на функциите на мозъка в проценти. В идеалния случай до 90%. Но ако това провърви.
Общата статистика на острите нарушения на мозъчните кръвообращения е безжалостни – само ¼ от болните възстановяват трудоспособността си, половината оставят инвалиди от различни групи, а още ¼ загиват.
Истината е, че до последния вариант се стига не при исхемичните, а при хеморагичните инсулти, при които възниква кръвоизлив в мозъка.
Най-вероятно това е и причината за смъртта на 20-годишния руски шахматист. От друга страна много мозъчни кръвоизливи оставят при своевременно започнато лечение много по-малки последствия, отколкото класическите исхемични.
Но ключовата дума тук е „своевременно“. Спешното назначаване на кръвоспиращи препарати и редица други мощни средства – или при определи форми на кръвоизлива, спешна неврохирургична операция.
Но за тази цел болният трябва се прегледа от лекар или да се извика спешна помощ.
Кога е необходимо бързо да се повика спешна помощ?
А колко са тези от вас, които ще тръгнат да набират спешна помощ – при поява на някакво си там главоболие и ако го направят кой диспечер ще им изпрати линейка.
Която продължително време може да бъде почти единствено оплакване при вече възникнал субарахноидален кръвоизлив.
