Историите, когато човек от вълнение се изчервява, а също и дланите се потят, се срещат доста често. И това става допълнителен стресов фактор за човек.
Защо се изчервяваме от вълнение
Когато преди важно събитие, било то говорене пред публика или интервю при търсене на работа, внезапно забелязваме, че ръцете ни се потят, лицето ни се изчервява, и забравяме какво сме искали да кажем, чувстваме се безпомощни и сякаш изгубени.
Това състояние не може да се нарече желано, и искаме да намерим прости инструменти, как да помогнем сами на себе си да се справим с това, и то бързо и незабележимо за околните.
Защо възниква това състояние
За да знаем какви инструменти и кога можем да ги приложим, за начало трябва да разберем какви са причините за това състояние.
Изглежда, че очевидната причина – това е страх, който стои зад това събитие, негативно преживяване и очакване на провал. И трябва да се работи именно със страх. А какво ще се случи, ако погледнем на тази ситуация не от страната на страха, а от страна на поведението и работата на нашия мозък и мислене?
Какво се случва в този момент с нас от тази гледна точка?
На първо място, честата причина за подобна реакция е установен модел на поведение.
Някъде в нашия опит точно може да се открие история, когато сме полагали много усилия, много силно сме желали, но не сме получавали желаното или сме сблъскали с някакво мощно препятствие и в крайна сметка сме се разочаровали, тъй като всички усилия са се оказали безполезни.
В крайна сметка този опит е бил запечатан в съзнанието като неуспешен, тъй като при много висока мотивация неполучаването на желаното фактически ни пренася за секунди от горния пик на емоциите и преживяванията, където се намират емоциите на интерес, щастие, в най-ниската част на скалата, където са емоциите на разочарование, страх.
Например, преминали сте не едно интервю в интересна за вас компания, мечтаете да получите тази работа, всеки етап от събеседването сте оценявали като успешен, стигнали сте до финал.
Струва ви се, че сте направили добро впечатление и усещате, че предстои положително решение, но получавате отказ.
За част от секундата състоянието се променя от чувство за щастие до тъга. И така се формира поведенчески модел, че сме неуспешни в търсенето на работа, а това означава, че трябва с още по-голямо внимание да подхождаме към интервютата.
В крайна сметка важността на събитието нараства, и на следващото интервю вече отивате в тревожно и напрегнато състояние.
За сметка на този рязък преход от едни емоции към други събитието вече се свързва с високо ниво на емоционално напрежение, и вече стигате по-напред, уповавайки се не на чувството на интерес, а това на тревога и безпокойство.
В крайна сметка тялото започва да издава физически реакции, свързани с активацията на парасимпатиковата нервна система:
- Зачервяване;
- Ускоряване на дишането и сърцебиенето;
- По-силно изпотяване и т.н.
Защо е достатъчен един случай за формиране на модел
Защото сме преминали през емоционални върхове – от възторг до разочарование, за част от секундата, в този момент в мозъка е преминала химическа буря, и ситуацията се запечатва като опасна.
И сега в поведението ни участва не нашият рационален ум, не челният дял, а структурите под мозъчната кора, които на свой ред влияят на интерпретацията на протичащите събития, като украсява мислите за предстоящи подобни събития с нюанси на страх и неуспешност.
Това означава активиране отново на парасимпатиковата нервна система, която трябва да се справи с надигащата се опасност.
И ето, когато ситуацията е зад гърба ни, на ниво разум, вече няколко пъти сме убедили себе си, че няма нищо страшно, тялото все пак издава тези реакции в ситуациите, сходни с първия провокатор.
Затова и не работи простата реконструкция на убежденията като метод за работа с тези състояния.
Как да помогнем на себе си
Как да въведем ред в тези структури под мозъчната кора, които действат извън пределите на нашето съзнание и имат такова влияние върху поведението?
В случай на активация на парасимпатиковата нервна система не трябва да насочваме вниманието си към изпотените ръце, зачервените бузи или всичко онова, което ни тревожи.
Трябва да направим обратното, да фокусираме вниманието върху своята устойчивост, така нервната система, усещайки телесната устойчивост преминава от страх и паника към увереност, която ни позволява да действаме.
