Изследване на С-реактивен протеин в кръвта - какво представлява
Полезно

Референтните стойности /нормата/ на концентрация на С-реактивен белтък в кръвния серум е по-малко от 5 мг на литър.
С-реактивният протеин /СРП/ е белтък, състоящ се от 5 идентични, нековалентно свързани една с друга субединици.

Установява се в кръвния серум при различни възпалителни и некротични процеси и е показател за остра фаза на тяхното протичане.

Своето название получава, поради способността си да утаява С-полизахаридът на клетъчната стена на пневмокока.

Синтезът на С-реактивен белтък като протеин на острата фаза протича в черния дроб под влияние на интерлевкин-6 и други цитокини.
С-реактивният белтък стимулира подвижността на левкоцитите.

Свързвайки се с Т-лимфоцитите, той влияе на тяхната функционална активност, като инициира реакция на утаяване, аглутинация, фагоцитоза и свързване на комплемента.

В присъствие на калций С-реактивният протеин свързва лиганидите в полизахариди на микроорганизми и предизвиква тяхната елиминация.

Повишаването на концентрацията на С-реактивен белтък в кръвта започва в рамките на първите 4 часа от момента на тъканното увреждане, достига максимум след 24-72 часа и се понижава в рамките на възстановителния период.

Това е най-ранен признак на инфекция, а ефективната терапия се проявява с неговото понижаване. СРБ отразява интензивността на възпалителния процес, и контролът е важен за мониторинга на заболявания от възпалителен характер.

Концентрацията на С-реактивен протеин при възпалителен процес може да се повиши с 20 пъти и повече. Нива в кръвния серум над 80-100 мг на литър обикновено са признак за бактериална инфекция или системен ваксулит.

При активен ревматичен процес повишаване на С-реактивния белтък се установява при мнозинството от болните. Паралелно с понижаване на активността на ревматичния процес намаляват и концентрациите на СРБ.

Положителната реакция в неактивна фаза може да бъде обусловена от наличие на инфекциозно огнище – хроничен тонзилит.

Ревматоидният артрит също се съпровожда с покачване нивата на СРБ – маркер за активност на процеса, но неговото определяне не може да спомогне за диференциална диагностика между между това заболяване и ревматичния полиартрит.

Концентрацията на С-реактивния белтък се намира в пряка зависимост от активността на анкилозиращия спондилит. При лупус обикновено концентрациите на този протеин не са завишени.

При инфаркт на миокарда СРБ се покачва 18-36 часа след началото на заболяването, към 18-тия 20-тия ден се понижава и към 30-40-ти ден се връща към нормата.

Високото ниво на С-реактивния белтък при инфаркт на миокарда, а също и при остро нарушение на мозъчното кръвообращение, е прогностично неблагоприятен признак.

СРБ може да се разглежда като показател на активна атероматоза и тромботични усложнения при болните с нестабилна стенокардия.

При отечен панкреатит обикновено нивата на СРБ са в границите на нормата, но значително се повишават при всички форма на панкреонекроза.

Установено е, че нивата на С-реактивния белтък над 150 мг/л свидетелстват за тежък или усложнен остър панкреатит. Изследването на СРБ има важно значение за определяне на прогнозата на острия панкреатит.

Прогностичната стойност на положителния или отрицателния резултати от изследването на СРБ за определяне на неблагоприятната прогноза на острия панкреатит при нива над 100 мг/ литър е 73%.

След хирургични интервенции концентрациите на С-реактивния белтък се повишават в ранния постоперативен период, но започва бързо понижаване при липса на усложнения.

Синтезът на СРБ се усилва при тумори с различни локализации. Повишаването на СРБ се наблюдава при рак на бял дроб, на простатната жлеза.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.44 120

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg