Колкото по-спокойно се чувства бъдещата майка, толкова по-добре е детето, което се развива в утробата.
Затова жените в особено положение се отнасят към себе си с голяма загриженост и внимание, стараят се да избягват стрес, напрежение и да не влизат в конфликти.
Перинатални матрици, които предопределят характера
Подобно отношение бъдещата майка следва да получава и от страна на близките хора.
Да мисли за себе си и за детето, да не нервничи, да се храни добре, да слуша приятна музика, да чете позитивна литература, да избягва тревожни новини.
Всичко това са негласни правила за всяка жена, която с вълнение и радост очаква появата на своята рожба на бял свят.
Също тясната връзка на майката с детето се обяснява с психологическата зависимост между тях, която е жизненоважна.
Но освен нея последователи на трансперсоналната психология смятат че на детската личност и развитие влияние оказват стадиите на бременността и начинът на протичане на раждането.
Един от родоначалниците на това направление в психологията е Станислав Гроф – именно той говори за т.нар. перинатални матрици.
За целия период за износване и раждане те са четири.
Според перинаталните психолози, от това как протича всяка от тях зависи характерът на детето и личностните му черти като умение да обича и да бъде обичано, целеустременост, способност за оцеляване, склонност към самоубийство, страх, усещане за безопасност и доверие към света.
Любовта се ражда заедно със зачеването
Първата перинатална матрица започва от момента на зачеването и продължава до появата на контракции.
Този стадий на развитие на детето в утробата на майката е най-продължителен, и може би най-сериозен, тъй като от него зависи умението на детето да обича и как приема околните.
Времето, през което жената носи детето под сърцето си, е най-доброто за него. Определя се като рай на земята.
За 9 месеца то преживява гама от най-вълнуващи и прекрасни чувства – щастие, благополучие, хармония, спокойствие и се чувства защитено.
През това време то чувства любимо и желано и очаква да дойде времето, за да се появи на бял свят.
Най-важното условие в този етап – обичта и приемането на детето. Благодарение на майчината любов то се ражда с добра житейска основа, на която впоследствие може да използва за подкрепа.
Нарушенията в този перинатален стадий могат да бъдат следните: случайна бременност, съмнения на жената по повод раждането на детето, мисли за аборт, бременност, настъпила в резултат на желание за задържане на мъжа.
Детето в този случай ще изпитва тревога и дискомфорт. Често в този стадий жените, които подсъзнателно не приемат бъдещото дете, получават спонтанен аборт.
Ако детето все пак се появи на бял свят, най-често развива следните черти на характера:
- Трудохолизъм и невъзможност да се отпусне;
- Липса на доверие към света и към хората;
- Нарцистични качества;
- Инфантилизъм, вечна борба за съвършенство;
- Неумение да цени настоящият момент.
Първи контракции – първи конфликт на майката и на детето
Периодът на начало на раждането се отличава по това, че се бебето се оказва под натиск.
Качествата на личността, които се формират в този етап са способност за борба и справяне с тези, които се опитват да влияят при вземане на решения.
В зависимост от това какво се е случило с детето по време на втората перинатална матрица, то или ще успее да излезе от конфликтните ситуации и да се бори за себе си, или само, подсъзнателно ще изпадне в ролята на жертва.
Децата, появили се на бял свят посредством цезарово сечение, притежават слаба воля. По природа те не са борци.
При съобразяване с теорията на Станислав Гроф можем да се съгласим с това. Когато изпитва натиск от страна на матката, детето, в благоприятни условия, се съпротивлява. И след няколко часа със собствени усилия се появява на бял свят.
Бебетата, които са извадени, а не родени, не са полагали никакви усилия, за да се появят на този свят и съответно още с раждането са лишени от способността да се борят.
