Децата вземат пример от своите родители, които трябва да си спомнят този факт, когато желаят да възпитат в тях някакви качества.

За родителите е най-важно детето да бъде любезно, културно, добро, да помага на слабите, да споделя, да бъде прилежно, да умее да завършва това, което е започнало.

По своя житейски път децата както и възрастните, неизбежно се сблъскат с трудности и проблеми.

Това как реагират на тях зависи от множество фактори. Едни е възможно да пасуват и да се опитват да избягват проблемите, други се хвърлят на бой, без да се замислят за последствията.

Трети се плашат и се тревожат, искат проблемите да се решават от родителите.

Реакцията на детето на препятствията не се появява от нищото. Преди да постъпи по определен начин, то вече има определен поведенчески опит.

Откъде се появява, как родителите да научат децата си да не се крият от проблемите, а да умеят правилно да ги преодоляват, да не се боят от трудности и да умеят да се справят с тях?

Защо децата имат нужда да бъдат силни

Ако родителите не се замислят над този въпрос и не учат детето как да бъде силно и да не се предава, е възможно цялото семейство може да се сблъска с неприятните последствия от неспазването на тази препоръка:

  • Детето изоставя любимото си занимание, подготовка за конкурс или за изпити, губи приятели и не се опитва да оправи отношенията си с тях, ако е получил първи неудачен опит в обучението или в отношенията.
  • Когато нещо не върви по план, детето изпада в депресивно състояние, прекратява своята активност.
  • Когато децата не могат да се справят с трудностите и препятствията, губят съня и апетита си, нямат настроение.
  • Детето се затваря в себе си до толкова, че родителите не успяват да разберат какъв е точно проблемът.
  • При сблъсък с трудности самооценката на детето рязко се понижава – то започва да си мисли, че не става за нищо, не умее нищо или не е нужен никому на този свят.

Тези проявления в поведението са особено опасни в тийнейджърска възраст, тъй като вече порасналото дете може да започне да мисли и да говори как не може нищо, как не е способно, да изпадне в бунт против самото себе си.

Да позволим на децата да грешат

Детето започва да се страхува от проблемите, когато при предходна грешка, родителите са се отнесли твърде строго към него – не са го разбрали, не са го подкрепяли, ругали или осъдили.

Тогава цялата енергия на детето ще отиде не в посока да изпълни заданието добре, внимателно да напише текста, да научи стихотворение, да репетира танца, а да се тревожи, че може да допусне грешка.

Да позволим на децата да грешат – това означава да ги научим, че грешката не е смъртоносно събитие и ако допуснат такава, няма да станат по-лоши и не означава, че са глупави.

Важно е детето преди изпълнение на важна задача, да се настройва за резултата, тогава се повишават шансовете да направи всичко без грешка.

Грешката – не трябва да е основание за критика на личностна основа, а повод както децата, така и родителите да се замислят какви навици още трябва да приложат, за да постигнат успех.

Да разрешим на детето да направи избор

Децата няма да се боят от трудности и проблеми, ако родителите ги оставят да правят избор още от ранна възраст – кога да си прибират играчките и какви дрехи да облекат, какво да ядат на закуска и къде да отидат да разхождат.

Така детето получава възможност да бъде включено в живота на семейството, също да греши да поправя своите грешки, както го правят мама и татко.

Подкрепа от родителите

Човек се справя по-лесно с житейските прегради, когато до него има хора, които да го подкрепят. За децата това са родителите.

Затова когато майката или бащата определят детето като неудачник казват, че нищо не разбира и не умее и от него нищо няма да излезе, разбира се, то ще повярва на техните думи.