Истинският лидер се различава от този, който само изглежда такъв по това, че неговата увереност никога не се превръща във високомерие.
За тази цел самооценката трябва да се повиши по начин, че да нарасне необосновано много.
Спомнете си моментът, в който сте се чувствали уверено.
Вие сте знаели, че бихте могли да се справите с всичко, с което сте се сблъсквали. В този момент сте се чувствали на гребена на вълната и сте направили всичко правилно.
Това е вълшебно чувство, за което ние мечтаем. Увереността е ключовият елемент на вътрешното благосъстояние и щастие, необходим за пълноценния живот.
Без увереност човек не може да навлезе в състоянието на потока, почти еуфорично усещане за концентрация.
Увереността привлича, подбужда ни да бъдат лидери, дори и на другия край на Земята. Но добавим ли в казана с мед капка катран, и увереността се превръща във високомерие.
Къде е разделителната линия между тези състояния? Това е скромността. Истинската увереност може много, и най-великата нейна възможност е, че дава път на чужди мисли и идеи.
Можем ли съзнателно да бъдем скромни?
Как скромността и увереността си взаимодействат една с друга и как да намерим тяхното оптимално съотношение? За да се превърне един човек в ефективен лидер и да бъде уважаван като човек, то са нужни 2 компонента.
Балансът между тях предполага множество нюанси. И границата между тези 2 качества е толкова тънка, че са разположени на върха на пирамидата на лидерството, съставена от Джим Колинс.
5-тото ниво на пирамидата включва професионалните стремежи и личната скромност. Лидерите от това ниво превръщат сравнително добре представящи се на пазара компании във велики.
И как да разберем кога сме в равновесие?
Науката за увереността – защо не знаем кога сме същевременно скромни и успешни?
Частично причината за трудното намиране на баланса между увереността и скромността са това, че ние сами не се познаваме достатъчно добре.
Обърнете внимание на факта – макар и статистически това да е невероятно – 93% от шофьорите смятат, че техните навици за управление на автомобил са над средните. И 94% от университетските професори оценяват своите преподавателски способности, като над средните.
Средностатистическият човек е убеден, че във всички направления е над средните показатели.
Такъв ли е проблема с увереността и скромността? Както и с другите.
Оказва се, че най-малко компетентните обикновено се надценяват, докато добрите играчи се подценяват. С други думи между нашите реалните способности и собствените ни оценки може да стои пропаст.
Този парадокс е известен като ефектът на Дънинг-Крюгер. И показва колко странно функционира мозъка, когато става дума за самооценката.
Признаци на завишена самооценка
Хората с такава преценка на собствените си възможности могат:
1. Постоянно подчертават своите постижения, когато водят разговори;
2. Не мислят за това какво не знаят, и не търсят теми за изучаване;
3. Не проявяват заинтересованост от хората, с които общуват;
4. Общуват само ако биха могли да имат лична изгода;
5. Различно се отнасят към колегите и към обслужващия персонал;
Интересното е, ако самооценката се отклонява от реалните възможности на човек, без значение в каква посока, то това оказва огромно влияние върху неговия живот.
Например, много хора имат добри технически познания, но тяхното его не им позволява да работят пълноценно, тъй като то постоянно се нуждае от внимание, а когато не го получават, започват да негодуват.
