Позволяваме си да публикуваме 4 важни правила за детската безопасност, които трябва да усвоят както възрастните така и децата.
Кого вашето дете смята за подозрителен, и кого – за „добър чичко“? Знае ли то как да се държи, когато се опитват да го хванат и да отвлекат.
И какво да направят самите родители, за да усвои детето уроците на правилното поведение?
Истинско изпитание на духа за майката и таткото е първото самостоятелно ходене на детето на училище, в магазина, първи разходки без родителски или учителски надзор или на двора на училището, първите полудневници от серията „сам вкъщи“.
Обикновено този етап настъпва в началното училище – 7-8 години.
И, разбира се, ние в тази възраст вече сме успели 100 пъти да повторим на децата да не ходят никъде с непознати, да не разговарят с чужди хора, и ако някой им предложи бонбон или да си поиграят с котенце, веднага да бягат, да не отварят на никой вратата, и така нататък.
Но практиката показва, че тези наставления не са много ефективни, и на много ситуации нашите деца реагират не съвсем не така, както ние ги учим.
Затова с тази статия ще се опитаме да коригираме някои родителски пробойни, с резултатите от които ежедневно се сблъскват експертите по детска безопасност.
1. Питайте повече
Вместо наставления и различни Не-та по-добре попитайте детето, например по време на разходка какви хора му изглеждат подозрителни, и какви – добри, на кои от възрастните би могло да помогне на улицата и при какви обстоятелства.
Между впрочем, 90 процента от децата от 1-ви до 4-ти клас вдигат ръка на въпроса „Кой ще помогне на стар човек да си занесе до колата чантата с хранителни продукти или да покаже пътя към аптеката?“.
И веднага щом чуете отговорите, леко ги коригирайте в приятелски тон. Вашето дете трябва да знае съвършено ясно, че нито един възрастен не трябва да се обръща на улицата към чуждо дете, дори и ако този възрастен изглежда добър, вежлив, симпатичен или много стар.
2. Показвайте, „как не трябва“
Всички деца слушат, какво не са длъжни да правят, но на практика никое от тях не знае, от именно какви действия се състои това „НЕ“ – да не разговарят, да не ходят, да не помагат.
Поради това покажете със своя пример как именно е необходимо да се отговаря на всеки човек. Кажете уверено – „Аз не те познавам и няма да разговарям с теб“, помолете детето да повтори това, като си поиграете с него в различни ситуации. Важно е детето да прекъсва уверено всеки диалог.
3. Избягвайте думите – подозрителен човек, престъпник, маниак, хулиган
Повечето 5-10-годишни деца описват престъпниците като навъсен чичко в черно преследващ преминаващите, и смятат, че могат да различат престъпника от „добрия човек“.
Говорете на децата, че злите престъпници в черно ги има само по филмите, а в живота – това са най-обикновени, мили и приветливи хора, които не предизвикват и най-малко подозрение, включително и жени, и старци, и тийнейджъри.
4. Кажете на децата, че докато са на оживено място, са в безопасност
Защото винаги могат да използват двете свои най-сериозни оръжия – бързите крака и кресливият си глас. Единствено децата могат да бъдат уверени, че има смисъл да закрещят силно, да паднат на земята и да започнат да ритат с крака.
