Когато отиваме на родителска среща в училището на детето, мозъкът ни се превръща в нещо подобно на машина на времето, като ни връща в детството.
С всички емоции, очаквания, напрежение, с което са били свързани родителските срещи от нашето детство. Важно е да напомняме на себе си – пораснал съм вече, възрастен съм.
1. Когато отиваме в училище, ние често противопоставяме себе си и семейната система на училището и на образователната система. И още преди сме влезли в училището сме настроени за съпротива.
Важно е задържим фокуса върху следното– ние сътрудничим, или се учим да си сътрудничим в името на благото на детето. Учителите не са врагове. Те също често са наплашени от оценяващите и критикуващите ги родители и от администрацията.
2. Продължавате ли да вярвате, че оценките отразяват обективните знания?
Ако самите ние се вторачим в оценките, загубваме възможността хармонично да се отнасяме към грешките и да се развиваме. И превръщаме децата в невротици и перфекционисти.
Само родителят и то не всеки е в състояние да осъзнае колко стъпки е направило неговото дете към новата оценка. Само грамотният педагог, такива има, оценява динамиката, приносът на детето към самото него и към самия предмет.
Важно е да се има предвид:
• Детето не се учи, тоест не възприема информация от преподавател, от който се бои и не уважава, така е устроен нашият мозък.
• Ако вашето дете има слаби оценки по конкретен предмет, уточнете, може би дали оценките на повечето деца в класа са такива. И ако това е така, то може би проблемът не е в детето.
• Често в училищния живот детето компенсира нещо, което не е както би трябвало в семейството. Например, ниските оценки са неговия протест срещу обидата или родителския натиск.
• Има възрастови особености, които, за съжаление, образователната система не отчита изобщо. Например, в годините, когато натоварването в училище е огромно, и същевременно на децата ги очакват изпити, хипокампът, отговаря за дълготрайната памет, е потиснат.
Мозъкът не е в състояние да се справя с обемите информация, стиховете и формулите действително не се запомнят, нервната и сърдечно-съдовата система функционират на предела на силите си. Намаляването на успеха и училищната апатия през това време са закономерни.
• Тийнейджърска възраст – времето, когато се понижава авторитетът на жените-преподавателки – тези, които попадат в архетипа „майки“.
3. Днешната образователна система все още е ориентирана към класическия коефициент на интелигентност. Логико-лингвистичният. Почете, ако можете за теорията на множествения интелект, в която се описват следните негови форми:
• Логико-математически ;
• Словесно-лингвистичен;
• Простраствено-механичен;
• Музикален;
• Телесно-кинестетичен;
• Междуличностно-социален;
• Вътреличностен;
Със сигурност ще установите, че детето ви получаващо лоши оценки по физика, най-вероятно ще е успешно, в друго не по-малко важно направление.
4. Както и да се представя детето в училище, каквото и да говорят учителите за него – това не бива да влияе на вашата самооценка като родители и да ви кара да се чувствате лоши родители.
За това свое усещане родителите понякога отмъщават на децата си, връщайки се от родителска среща. Важно е да се има предвид, че зад всеки системен пропуск на детето има напълно скрита, но важна причина.
Когато учителят каже – А сега вашите оценки, се вижда, как косите на родителите се изправят.
Важно – оценките, за които се говори, не са мерило за родителите като такива, а за децата. Това са оценки на знанията и усилията, които се полагат по конкретния предмет.
