Един от най-силните страхове на бременните жени: „А дали аз няма да успея да заобичам своето дете.“
Родителите вече жени се осмиват подобни страхове на бременните и им казват: „Глупости, веднага ще го заобичаш“.
Но това не винаги става така.
Не всички майки успяват да заобичат своето новородено дете или поне не веднага. Доскоро не беше прието да се говори за това – дори в Интернет могат да се срещат и мнения на жени, които си признават, че не обичат собствените си деца.
Дори на ниво физиология такива жени не понасят и миризмата на своите деца.
Подобни мнения обикновено се съпровождат от буквално цунами от осъдителни коментари, но това не трябва да ни въвежда в заблуждение – хората, повдигащи въпроси около теми, които възприемани като табу, винаги, предизвикват всеобща ненавист поради факта, че изразяват мнението си.
Следва да се отбележи, че тук не става въпрос за случайно родено дете.
Напълно зрели, успешни, омъжени, дори и мечтаещи да станат майки изведнъж се оказват неспособни на искрени чувства към това, което са носили под сърцето си 9 месеца, родили са го в мъки и което сега напълно от тях зависи.
Само преди 1 век никой дори и не се е сещал за майчината любов – повечето български семейства са имали толкова деца, че на майките им било трудно да запомнят и имената на своите рожба, детската смъртност била възприемана смирено, с нюанс на облекчение.
През последните 200 години броят на децата в едно семейство все повече да намалява. А отпускът по майчинство е достижение на последните около 50 години.
Създала се традиция родителите да инвестират средства в образованието на своите деца, да се гордеят с техните постижения и да уважават техните особености. Майчината любов и нейните проявления започнали да се одобряват от обществото и дори да се насърчават.
Страданието на една майка, поради неспособността и да заобича детето си възниква не само поради това, че тя осъзнава своята „ненормалност“ /всички обичат рожбите си, а аз не/, но и заради самия факт, че самото естество на обичта изключително много улеснява грижите за детето.
Когато има любов всичко е лесно – една обичаща детето си майка може да не спи много нощи, да търпи болезнените усещания от напуканите си зърна, с часове да слуша плача на рожбата, въпреки че умира за сън.
С други думи, именно обичта към детето прави за една майка много по-лесно изпълнението на тези хиляди досадни, неблагодарни и неприятни неща, които изисква родителството.
За да се привържете към детето си по-бързо е необходимо:
• Постоянно детето до бъде до вас след раждането му – особено в първите 3 дни – това стимулира синтеза на „хормона на майчинството“, необходим за възникването на привързаността.
• Слагането на детето на гърдите на майката веднага след раждането и продължителното кърмене – такъв телесен контакт създава неповторимо чувство за близост и нежност към детето.
• Увереност в собствените сили – много често по-възрастните роднини, особено свекървите, се опитват да втълпят на младата майка, за това как тя нищо не разбира как се отглежда дете.
Когато по-възрастните роднини отнемат на жената възможността да се грижи за детето си и тя престава да се чувства необходима и в крайна сметка така и не получава възможност да усвои тънкостите на майчинството.
