Всеки един от нас си вреди ежедневно по някакъв начин, без дори да го осъзнава – това е неизбежно, защото именно това е, което ни прави хора.
Но някои си вредят много повече от други, което има не просто негативни последствия, каквито по принцип би имало, било то на емоционално или на физическо ниво, ами има много по-дълбок ефект върху психиката ни, отколкото дори сме склонни да предположим.
Защо си вредим?
Устроени сме по този начин.
На хората просто ни е присъщо да имаме лошо отношение към себе си. Присъщо ни е да не си вярваме и да не намираме позитивното в себе си. Присъщо ни е да изпитваме негативизъм към самата ни личност, благодарение на хилядите въпроси, които си задаваме ежедневно и чиито отговори търсим.
А това не трябва много често да го правим, защото най-вероятно не стигаме до никъде и единственото, което постигаме е да усложним безсмислено живота си, търсейки смисъла, който понякога дори не съществува.
И понякога ние си го измисляме, защото имаме нуждата да си обясним всичко.
И най-вероятно не искаме да храним напразни надежди в нещо и този смисъл го измисляме „негативен“ – тоест правим негативно предположение за нещо, в което не сме сигурни и няма как да бъдем сигурни, но тъй като не можем да се примирим да останем без обяснение и чувстваме, че на всяка цена трябва да си го обясним – това и правим, но по негативен начин. А защо?
Защото ни е страх да повярваме в доброто, а ни е страх да повярваме в доброто, защото ни е страх да останем разочаровани отново. И това поражда един защитен механизъм в нас, който ни кара да предположим лошото и да се настроим предварително за него, без то дори да е истина.
Но мислейки за него и започвайки да вярваме в него дори, ние всъщност го правим истина, дори и да не е. Защото по този начин просто го предизвикваме.
И така, изпълвайки се с хиляди негативни мисли, от които няма абсолютно никакъв смисъл, ние всъщност усложняваме живота си и вредим страшно много на себе си – и на емоционално, и на физическо ниво.
Как да спрем да си вредим?
Има някои негативни мисли, които са части от живота на всеки от нас, колкото и да не ни се иска.
Това, което трябва да направим, за да спрем да си вредим в тези огромни количества, в които го правим е именно да се отървем от тези мисли. Или поне от повечето от тях, защото винаги ще има нови и нови и винаги ще има нови неща, с които ще трябва да се справяме.
Но това не става като ги потиснем.
Защото в такъв случай, те ще продължат да бъдат там, те ще продължат да съществуват. Това става като спрем да вярваме в тях наистина.
Като спрем да си ги повтаряме и започнем да намираме позитивното в живота. Като започнем да виждаме какво имаме около нас, а не да търсим това, което нямаме непрекъснато и подхождаме с недоверие към нещата.
Защото ако се оставим страха да ни управлява и позволяваме на негативизма ни да ни вреди, няма как да бъдем щастливи.
Затова този негативизъм трябва да се преживее. Не да се потисне. И след като се преживее, да бъде оставен да си отиде.
