Прекалено често, много повече отколкото би ни се искало и много повече, отколкото най-вероятно бихме били склонни да признаем, проявяваме липса на самоуважение, и то най-вероятно без дори да се усещаме.
Хората сме доста подвластни на емоциите си, някои повече от други и това ни пречи изключително много, за да бъдем щастливи, което е точно това, към което все пак всички се стремим, макар и по различни начини.
Щастието, за всеки един от нас, е равно на нещо, което ни кара да се чувстваме добре. Нещо, което ни кара да се чувстваме истински живи, за което да вярваме, че има смисъл да живеем.
И то се изразява, както вече казахме, в различни неща.
И хората сме доста склонни, вярвайки че го правим именно в името на щастието, да пренебрегваме собствената си личност и да оставяме себе си по-назад, за сметка на другите.
А това е най-голямата грешка, която можем да направим по пътя ни към щастието.
Защо хората проявяват липса на самоуважение?
Най-вече, защото ни е страх. Страх ни е от това, че ще останем без любов. Страх ни е от това да не бъдем сметнати за егоисти.
Искаме да се проявим като добри, разбиращи и толерантни хора, хора които могат да бъдат „съкровища“, които другите да харесват и на които да се възхищават. Защото подсъзнателно всеки иска да бъде харесван.
Всеки копнее за внимание, било то публично или скрито.
И ужасявайки се от факта, че хората ще ни се разсърдят, че ще провалим нещо, че няма да получим тази обич и внимание, които така желаем, единственото, което правим е да потъпкваме личността си.
И сме склонни на хиляди компромиси, за да запазим връзката си с даден човек.
Склонни сме да не кажем това, което искаме, за да не изглеждаме глупаво в очите на другия. Склонни сме да жертваме себе си, заради някой друг, който не би го направил. Склонни сме да се унижаваме сами, в опитите ни да поправим неща, които няма как да бъдат поправени.
И така, всъщност, се възпрепятстваме сами от това да получим това, което искаме.
Защо липсата на самоуважение ни пречи да получим това, което искаме?
Защото няма начин да го получим, ако не повярваме, че го заслужаваме. А за да повярваме, че го заслужаваме трябва да се поставим на първо място и да работим за него.
Когато искаме любов, трябва да започнем да се обичаме. Трябва да знаем за какво друг и ни обичал и ако не можем да видим подобно нещо, как можем да очакваме от някой друг да го види?
Когато искаме успех, трябва да работим за него. За да повярваме, че го заслужаваме. А не можем да го повярваме, ако не сме направили нищо, за да го получим.
Липсата на самоуважение обаче ни пречи. Няма как да ни смятат за достойни за нещо, ако ние не се смятаме за такива.
И е важно да сме уверени. Важно е да знаем какво можем да предложим и при какво отношение бихме го дали от себе си. А не да се поставяме винаги назад и да очакваме, че другите ще ни поставят на предните места.
Защото няма да го направят, ако първо ние не го направим със себе си.
