Животът е такъв, какъвто си го направим. Ежедневието ни, от което така обичаме да се оплакваме, почти непрекъснато, особено ако сме от хората, които нямат навика да изпробват нови неща и не са особено ентусиазирани да поемат излишни рискове или рискове като цяло, в един момент е нормално да ни се окаже леко скучновато и дори досадно.
Което автоматично ни сваля настроението жестоко, на момента щом го осъзнаем. Защото в един момент този момент идва – когато не сме сигурни какво точно не е наред, защо се чувстваме зле, след като няма видима причина да се чувстваме зле и нищо не е по-различно от обикновено.
А именно – в последното се крие разковничето.
Защо ежедневието ни най-вероятно не ни харесва?
Ежедневието ни, също си е такова, каквото си го направим. Все пак то формира живота ни, като цяло. И на пръв поглед звучи супер лесно да го променим, след като не ни харесва.
Но замислим ли се се сблъскваме с факта, че сякаш просто нямаме време да го направим. Сякаш просто всички неща, които вършим, трябва да ги вършим и няма как да се откажем от каквото и да е от тях, за да може това нещо да бъде заменено.
Оказва се, че не можем да спрем да ходим на работа – защото, нали знаете, трябва да се изкарват пари и да се съществува. Оказва се, че не можем да се лишим от петъчните вечери с приятели – защото все пак това е единственото време, в което можем да разпуснем.
Оказва се, че не можем да се лишим от съня си – защото, функционирайки единствено на кофеин, ако сме привърженици на кафето и подобни напитки – няма въобще пък да просъществуваме дълго.
И се оказва, че практически няма начин да променим ежедневието си. Няма начин да направим нещо ново.
Или поне така си мислим. А това е една от най-големите заблуди, в които можем да попаднем, особено в наши дни. Защото колкото и клиширано да звучи, винаги имаме избор – стига да сме склонни да направим малък /или голям/ риск.
Как да променим лесно ежедневието си?
Единствената промяна, която трябва да направим е промяна в психиката ни.
На първо място трябва да спрем да се оплакваме и да се замислим – какво точно искаме от живота. Въобще знаем ли какво искаме, за да се оплакваме, че го нямаме?
Защото хората имаме страхотния навик да седим и да се чудим дали желаем нещо или не го желаем. А трябва да се чудим вместо това - работим ли по това, което искаме? Защото ако не знаем какво е, няма как да работим за постигането му.
Най-вероятно това, което правим е да седим и да си мислим дали позитивите са повече или негативите за дадено нещо. А може би трябва просто да спрем да мислим и да започнем да действаме – ако нещо е писано да стане, ще стане – разбира се, ако положим малко усилия за осъществяването му.
Необходимо е да спрем да гледаме негативно на всичко. Необходимо е да спрем да гледаме със страх на всичко.
За да променим ежедневието си е необходимо да действаме. Защото дори ако това наше действие има негативни последствия – след дъжд идва дъга, а дъжда няма да бъде избегнат в никакъв случай – така че е по-добре да рискуваме и да тръгнем след мечтите си.
