Още в древността философите се обединили около това, че човек не може да живее в социум и да бъде независим от него. В продължение на целия си живот индивидът има пряка или комуникация с други хора, като той може да въздейства върху тях или те да му оказват влияние.
Често човек променя своето поведение или мнение под влиянието на обществото, съгласявайки се с чуждата гледна точка. Такова поведение е обусловено от способността към конформизъм.
Феноменът конформизъм
Произхожда от латинската дума conformis /подобен, своеобразен/, това е морално-политическо понятие, обозначаващо способността на човек да се приспособява, пасивно съгласия със съществуващия порядък на нещата, с господстващите мнения и т.н.
Под него попада липсата на собствена позиция, безропотното следване на всякакви шаблони, които са най-разпространени – традиции, признати авторитети, мненията на мнозинството и т.н.
Явлението конформизъм е описано за първи път от американския психолог С. Ашем през 1951 година.
В съвременните изследвания то е обект на изучаване от 3 науки – психология на личността, социална психология и социология, поради това целесъобразно е това състояние да се разграничава като социално явление и конформното поведение като психологическа особеност на човека.
В психологията под конформизъм се подразбира податливостта на реален или въображаем натиск от страна на групата, при това човек изменя поведението си и личностните си представи в съответствие с позицията на болшинството, като по-рано той е правел разграничение между тях.
Човек се отказва от собственото си мнение и безусловно се съгласява с позицията на околните независимо от това, до колко тя съответства на неговите собствени представи и усещания, приетите норми, морално-етичните правила и на логиката.
Условия за възникване на конформно поведение
Установено е, че характеристиките на групата и индивидуалните особености на човека оказват влияние върху развитието на конформизма на личността по отношение на изискванията на групата. З
За възникването на това явление способстват следните условия:
• Ниска самооценка на отделния човек;
• Чувство за собствена некомпетентност на човека, на когото му предстои решаването на сложна задача;
• Солидарност към групата – ако поне един от членовете има мнение, различаващо се от общото, ефектът на натиска и на човек му става по-лесно да възразява и да не се съгласява.
• Многочисленост на групата – максимално влияние се наблюдава при групи от 5 човека, по-нататъшното увеличаване на броя на нейните членове не води до увеличаването на ефекта на конформизма.
• Високо обществено положение и авторитет на групата – ако е съставена от експерти или значими за отделния човек хора;
• Публичност – хората показват по-високо ниво на конформно поведение, ако им е необходимо открито да изразят своето мнение за околните.
Предимства и недостатъци на конформизма
За положителни черти на конформизма могат да се определят:
• Повишаване на солидарността и сплотеността в кризисни ситуации, което помага на членовете на колектива по-лесно да се справят с тях.
• Улесняване на организацията на съвместната дейност;
• Намаляване на времето за адаптация на човека в колектива;
Но феноменът на конформизма бива съпътстван и от отрицателни черти, включително:
• Загуба на способност за самостоятелно вземане на решения и за ориентация в необичайни условия;
• Създаване на условия и предпоставки за развитие на радикални секти за осъществяване на масови убийства и геноцид.
• Развитие на различни предразсъдъци и предубеждения против малцинствата.
