Анамнезата е основна методика за субективно изследване на болния, която се извършва чрез внимателен разпит на самия човек или близки нему хора.
Наред със снемането на анамнеза, цел на лекаря е и установяване на доверителни отношения с пациента, което има немаловажно значение в процеса на бъдещото лечение.
Днес този метод придобива все по-голямо значение в клиничната практика.
Освен информацията за здравословното състояние и историята на заболяванията на пациента, е важно да се узнаят и сведения, имащи практическо значение – психоемоционални фактори, наличие на алергични реакции, съпътстващи заболявания, усложнения, индивидуална непоносимост на компонентите на лекарствените препарати.
Получените данни се използват за поставяне на диагноза, за съставяне на схеми за лечебни и профилактични мероприятия.
Субективната оценка на наличната клинична картина чрез беседа с пациента – това е само първата стъпка по пътя на разпознаване на заболяването.
За установяване на точната диагноза може да е необходимо физикално изследване и редица лабораторно-инструментални мероприятия.
Защо е важно съставянето на точна анамнеза на заболяването?
Снемането на анамнеза на патологията има ясна структура, състояща се от следните пунктове:
• Време и характер на поява на заболяването;
• Протичане;
• Изпълнение на диагностични изследвания и техните резултати;
• Състав и ефективност на лечебната програма – при нейното наличие;
Така специалистът пресъздава общата картина на проблема.
При установяване на оплакване внимание се отделя на симптомите, възможна връзка на патологията с преохлаждане, несъблюдаване на правилата за лична хигиена, контакти с инфектирани хора, особености на хранителния режим, професионална дейност.
Немаловажна роля играе информацията за предшестващи медицински интервенции /стоматологични процедури, инжекции и т.н./ и приемани лекарствени препарати.
Ако с подобни симптоми пациентът се е обръщал към лекар по-рано, то лекарят допълнително изяснява продължителността на периодите на ремисия и рецидиви – обостряне, тъй като подобна ситуация е признак на хронична форма на заболяването.
На финалния етап на беседата се уточняват епидемиологичните фактори и мотиви подбудили човека да потърси медицинска помощ.
Щателният подход при вземането на данните за анамнезата е гаранция за успешно откриване на болестта, което значително увеличава ефективността на терапията и шансовете за оздравяване.
Освен сведенията за живота на пациента и за спецификата на заболяването, в медицината съществуват и други видове анамнези, различаващи се по вида на въпросите, в частност гинекологични, епидемиологични, алергични, семейни и акушерски.
Лекарят трябва да знае всичко
Някои заболявания в ранните си стадии имат слабо изразена клинична картина.
Именно поради тази причина внимателно трябва да се пристъпи към беседата с лекаря и чрез излагане на цялата необходима информация, отнасяща се до текущия проблем и за здравето като цяло, помогнете на лекаря да постави правилна диагноза.
Понякога дори и малки детайли могат да доведат до откриването на опасни за живота заболявания. Ярък пример е ракът на стомаха.
Туморът с малки размери не предизвиква каквито и да било симптоми.
С времето обаче се появяват признаци подобни на стенокардия, язвена болест, гастрит или панкреатит, което не позволява еднозначно да се определи причината за патологията.
В тази ситуация огромна роля играе пълнотата на предоставяните сведения, тъй като признаци на злокачествен тумор са именно усещанията на болния:
1. Постоянна тежест в корема;
2. Болка, която не отминава след хранене и трудно се облекчава с обезболяващи;
3. Бързо уморяване дори и при минимално физическо натоварване;
Поради субективността на тези признаци болният не им обръща дължимото внимание, когато се обръща към лекар, което води до загуба на ценно време и развитие на новообразуванието.
