Как, какво и кога да разкажем на детето за смъртта, зависи от много фактори.
И ето какво научихме от психолози.
В миналото децата са знаели за смъртта много повече, отколкото съвременният възрастен.
И тези знания съвсем не са теоретични.
Преди да се захванем с темата, проведохме проучване сред майките и татковците.
Родителите се разделили на 2 лагера.
Едните – повечето настояват детето в никакъв случай да не присъства на погребенията, и предпочитат да не се засяга темата за смъртта в негово присъствие.
Други пък не смятат за нужно да скриват, дори най-откровените факти за най-впечатлителните деца.
За да разберем къде е истината, зададохме на психолозите следните въпроси:
• Трябва ли децата в предучилищна или ранна училищна възраст да присъстват на погребения или не е необходимо да виждат това до определена възраст?
• Как да обясним на детето, че е починал някой от неговите роднини?
• Как и на каква възраст да разкажем на детето за смъртта?
От коментарите на нашите експерти избрахме най-важното.
Установило се, че дори специалистите невинаги се придържат към единен възглед.
Мнение №1 - „Той/тя отиде на небето“ – най-безопасният отговор
За да отговорим на детето за смъртта, е добре да разберем какво означава в това семейство и в неговата култура.
У вярващи и атеисти отговорите ще бъдат различни.
Предпочитан е подходът на вярващите, които не приемат фанатично единствената картина на света, утвърдена от догмите, а по-широка, която обхваща концепциите на водещите религии по света.
Той отиде на небето, така често отговарят родителите на своите деца както у нас, така и по американските филми, и този отговор се смята за безопасен от експертите.
За щастие, рядко, войнствено настроен атеист след подобен отговор ще тръгне да разбива на пух и прах условното утешение, което е получило детето, възразявайки че на небето няма нищо.
Децата с огромно нетърпение очакват отговор на проявения от нас страх.
Затова и възрастният човек трябва да следи за своите реакции, за да не изплаши детето.
„Подходящата“ възраст зависи от много фактори:
• от местоживеене – на село при наличие ферма смъртта може да се възприема не толкова хуманно, но и не толкова трагично;
• здравословно състояние на детето;
• начин на възпитание – трактовки на приказки и истории, разказани от мама, баба и леля;
• темперамент и впечатлителност;
В последния случай е добре да помним, че колкото по-проницателен тон изберем, толкова по-голямо впечатление ще направи на детето нашия разказ.
Затова е по-добре да кажем за нещо подобно, както и за случващото се в настоящето.
Мнение №2 – не трябва да измисляме приказка за смъртта
Ако желаем да придадем ценности на детето, трябва да го научим да оплаква смъртта.
За здравото дете е характерно постепенно опознаване на смъртта.
До 9 години то може да смята смъртта за обратим процес, от тийнейджърска възраст децата и активно мислят за смъртта.
Относно смъртта всички хора имаме илюзии, а децата поради своите психологически особености си се като център на Вселената.
И затова всичко, което се случва около тях е по тяхно желание или по тяхна вина.
За възрастните е важно да наричат нещата със собствените им имена, а не да измислят приказка за смъртта и за друг свят.
