Едва ли има човек, на който поне веднъж да не му се е налагало да се подлага на кръвни изследвания. Един от най-значимите показатели с голяма диагностична стойност е хемоглобинът (Hb).

Хемоглобинът е желязосъдържащ протеин в червените кръвни клетки (еритроцитите), който им придава характерния за тях рубинено червен цвят.

Структура на хемоглобина

Хемоглобинът е изграден от 4 глобулинови вериги, които се свързват една между друга. Нормалният хемоглобин при възрастните е съставен от 2 алфа и 2 бета-глобулинови вериги и е известен като хемоглобин А.

Хемоглобинът на новородените (известен като хемоглобин F) е съставен от 2 алфа и 2 гама - глобулинови вериги, като гама-веригите с времето постепенно се заменят с бета глобулинови. Всяка верига има централна част, наречена хем или феропротопорфирин.

Хемът е пигментът придаващ червеният цвят на кръвта. Той представлява пръстен, съ­държащ един атом желязо (Fе2+).

Кислородът се свързва обратимо с железния атом на хема, като един атом желязо свързва една моле­кула кислород. Следователно, една молекула хе­моглобин може да пренася общо 4 молекули кислород.

На взаимодействието на желязото и кислорода се дължи червеният цвят на еритроцитите. Чрез хемоглобина еритроцитните клетки се свързват с кислорода в белите дробове и го пренасят до тъканите и органите на цялото тяло.

Също така той спомага за транспортирането на малка част от въглеродния диоксид, който е продукт на клетъчния метаболизъм, от тъканите и органите до белите дробове, където се издишва.

Червените кръвни клетки (еритроцитите) съставляват около 40% от общия обем на кръвта и се произвеждат в костния мозък, след което преминават в кръвта, когато узреят.

Еритроцитите преживяват средно 120 дни, като костният мозък трябва непрекъснато да произвежда нови и нови клетки, за да замести остарелите клетки или тези, които се губят при кръвоизлив.

Обмяна на желязото

Желязото в организма учас­тва в синтезата на хемоглобина, на миоглюбина (кис- лород-свързвашия пигмент на мускулните влакна), на цитохромите и на някои ензими. Об­щото му количество в човешкото тяло е между 4-5 g, като приблизително 65% от него е в хемоглобина. Останалите около 30% се срещат под формата на резерв в клетките на мононуклеарно-макрофагеалната система и в паренхимните клетки на черния дроб.

Желязото се набавя чрез храната, като се резорбира толкова, кол­кото се екскретира. Дневната загуба на желязо от изпражненията е около 1 mg.

У жени с нормално менструално кървене, дневната загуба на желязо по време на менструацията е около 2 mg. Загубите естествено нарастват и при кървене от всякакъв произход.

Желязото, което си набавяме в храната е основно три­ валентно (Fe 3+).

Изследване на нивата на хемоглобин в кръвта

Стойностите на хемоглобина могат да бъдат определени отделно или заедно с тези на хематокрита. Това е изследване, чрез което се определя съотношението на еритроцитите спрямо общия обем кръв.

Изследването на хемоглобин, най-често, се извършва и като част от рутинните лабораторни изследвания, които се назначават от лекарите за оценка на здравословното състояние на човек. Обикновено са част от пълната кръвна картина (ПКК). Добре би било стойностите на хемоглобина да се се определят преди и след кръводаряване.

При наличие на признаци и симптоми на състояние, засягащо червените кръвни клетки (еритроцитите) изследването на хемоглобина е задължителен диагностичен метод. Най-често срещаните състояния са анемиите и полицитемията.

Някои от признаците и симптомите на анемия включват:

  • Слабост, изтощение или хронична умора;
  • Липса на енергия;
  • Безпричинна загуба на съзнание;
  • Бледа кожа;
  • Задух и бързо изморяване;
  • Косопад;
  • Главоболие.

Някои от признаците и симптомите на полицитемия са:

  • Спленомегалия;
  • Проблеми с очите;
  • Световъртеж;
  • Мигрена;
  • Зачервяване на кожата.

Изследването на хемоглобин (Hb) се счита за по-прецизен и полезен тест при диагностицирането на анемия в сравнение с изследването на други кръвни показатели, като хематокрит, например. Хемоглобинът се измерва директно, а хематокритът се изчислява на базата на съотношението между броя на червените кръвни клетки (RBC) и средния обем еритроцити (MCV).

Промяната в броя на еритроцитите, например агрегация или слепване на еритроцити или на MCV, при неправилно съхранение ще променят стойностите на хематокрита. Този резултат няма да бъде коректен.

В сравнение с по-горе изброените показатели, хемоглобинът е считан, от хематолозите, за най-добрия показател, измерващ кислородния капацитет на кръвта.

Препоръчително е честото следене на тази стойност, особено при хора, страдащи от патологични изменения на еритроцитите или патологии, свързани с хемоглобина. Изследването на хемоглобин задължително се назначава през определени периоди от време и при хора със злокачествено образувание на костния мозък, подложени на противотуморна терапия.

Хемоглобинът се измерва и за определяне нуждата от кръвопреливане при състояния на тежка анемия, вътрешни кръвоизливи, преди и след хирургична намеса и други.

При лица, приемащи медикаменти, които могат да доведат до ниски стойности на хемоглобина е задължително честото проследяване на кръвната картина.

Чрез това изследване може да се установят проблеми с производството или продължителността на преживяване на червените кръвни клетки (еритроцитите). За диабетиците е изключително важно да следят една определена стойност, свързана с хемоглобина. За дългосрочен контрол на нивата на кръвна захар е добре да се измерват нивата на хемоглобин А1с (НЬА1с), наричан още гликиран хемоглобин или гликохемоглобин.

НЬА1с е продукт на необратимата реакция на хемоглобин А с глюкоза. Стойностите на този хемоглобин отразяват съотношението на молекулите хемоглобин в кръвта, които са били химически свързани с глюкоза за период от около 3 месеца

Колкото е по-висока е концентрацията на кръвната захар през този период, толкова по-високи са нивата на HbA1c.

Какви са нормалните стойности?

  • Нормалната средна концентрация на хемоглобина в кръвта при мъжете е 140 - 160 g/L, а при жени — 120 - 140 g/L. При бебета под 12-месечна възраст хемоглобинът варира в широки граници – 130 – 190 g/L, за новородените и между 100 и 140 за деца до 1 годинка.
  • Бременни жени — 110-140 g/L (11-14 g/dL). Нормалните стойности на хемоглобина през първия триместър на бременността трябва да са поне 110 g/L и e нормално да спаднат до 105 g/L през втория триместър.

Отклонения от нормата:

Високите стойности могат да се дължат на:

  • Вродено сърдечно заболяване;
  • Бъбречни тумори;
  • Белодробни заболявания, като емфизем или хронична обструктивна белодробна болест;
  • Генетични нарушения ;
  • Пребиваване на голяма надморска височина за дълго;
  • Дехидратация (обезводняване);
  • Полицитемия вера (Polycythemia vera) — рядко срещано заболяване на костния мозък, при което се произвеждат по-голямо количество червени кръвни клетки (еритроцити) от нормалното;
  • Изгаряния;
  • Повръщане;
  • Прием на някои медикаменти и допинг от спортисти за по-високи спортни постижения;
  • Тютюнопушене.

Ниски нива на хемоглобина могат да се наблюдават при:

  • Различни видове анемия;
  • Хипотиреоидизъм;
  • Бъбречно заболяване;
  • Нарушени чернодробни функции;
  • Хиперхидратация;
  • Намалена продукция на хемоглобин, например при таласемия;
  • Недохранване или следване на вегетариански или вегански режим;
  • Прекомерна загуба на кръв, поради тежко нараняване;
  • Хронични възпалителни състояния или заболявания.

Също може да е причина за нисък хемоглобин:

  • Засилено разрушаване на еритроцити, на което се дължи и хемолитичната анемия, породена от автоимунно заболяване или дефектни еритроцитите.
  • Заболявания на костния мозък - левкемия, лимфом, мултиплен миелом или метастази от други органи;
  • Увреждане на костния мозък, заради токсини, радиация, химиотерапия, инфекция или натравяне с медикаменти;
  • Инфекции и възпаления;
  • Бременност.

Тъй като изследването на хемоглобин често е част от пълната кръвна картина (ПКК), другите показатели от ПКК също трябва да се вземат под внимание. Не си поставяйте сами диагноза само заради измененията на един показател и не предприемайте самоназначаването на каквито и да е лекарства, преди да сте разговаряли с лекар.