От древни ритуали до срещите с близки хора, алкохолът често може да изглежда безобиден или дори необходим. Една чашка не вреди на никого, една бира на ден не ни прави алкохолици, но зад всяка една привидна нормалност може да се крие нещо много по-дълбоко, опасно и често подценявано.

Алкохолната зависимост започва тихо, почти незабележимо- тя ни съпътства след дълъг работен ден, на партита, или на вечеря, постепенно превръщайки се в необходимост, която диктува мислите, поведението и живота на човека. Нека да разберем какво всъщност е алкохолната зависимост, каква част от тялото засяга най-много и как променя поведението на зависимия.

Останете до края на тази статия- информацията може да Ви тества колко можете да издържите, четейки тази статия, без да си налеете по едно.

Четирите фази на алкохолната зависимост

Когато човек „се запознае“ с алкохола, в повечето случаи открива, че му харесва. Подобно на всяка токсична връзка, тук фазите са няколко и на пръв поглед всичко изглежда контролирано и в норма…Докато страстта към порока не вземе връх и не започне постепенно да разрушава организма, и личността.

  • Фаза на употреба: Това е моментът, в който човекът осъзнава, че алкохолът му харесва, и постепенно толерансът се увеличава. В тази фаза зависимият демонстрира самочувствие, че „може да държи“ на големи дози алкохол и може да си го позволи дори няколко пъти седмично;
  • Предупредителна фаза: Това е същинското начало на алкохолната зависимост. Тук човекът търси сам повод да си закупи алкохол или просто създава поводи за събиране и употреба на алкохол. Тук се появява феноменът на „бялото петно“, който оставя в съзнанието на зависимия липса на спомени за каквото и да е, което се е случило в момента, в който е пил алкохол;
  • Критична фаза: Тук се появяват епизодите на угризение на съвестта след препиване. Зависимият изпитва нужда да употреби алкохол, за да може да функционира нормално (поне според него самия). Това води до конфликти с близките хора, влизане в чести конфронтации, нередовност на работното място поради липса на концентрация и много стрес;
  • Хронична фаза: Тук идват дълготрайните запои, сутрешното пиене и силният махмурлук. При липсата на алкохол, зависимият започва да задоволява нуждите си с друга спиртна алтернатива, като например чистия спирт. Тази фаза намалява постепенно алкохолния толеранс и алкохоликът започва да се опиянява от по-малки количества алкохолна субстанция. Тук се появява и делириумът- състояние, което изисква медицинска намеса поради пълното изтощение на тялото и психиката.

Здравословните усложнения от алкохолната зависимост

Алкохолът е отрова за всяка една клетка в тялото, причинявайки им възпаления, смърт и мутации. Това се дължи на неговата добра разтворимост, която безпроблемно преминава през клетъчните мембрани, след което във всеки един орган започват да се наблюдават изменения.

Алкохолът убива голяма част от мозъчните клетки, увреждайки когнитивните функции- памет и концентрация, а също така предизвикват неконтролируем стрес, и тревожност. Повишеният толеранс към алкохола води до треперене на цялото тяло, гадене, безсъние и постоянно изпотяване.

Разбира се, алкохолната зависимост води до увреждане на черния дроб и неговата функционалност, като това усложнение се нарича още цироза. Зависимият притежава много по-голям шанс да развие рак на който и да е орган, както и на хронични сърдечни заболявания.

Основни признаци на алкохолна зависимост

Алкохолната зависимост до голяма степен може да варира от гледна точка на симптоми и то заради това, че всеки човек е различен, но можем да поговорим за основните и най-често забелязвани такива:

  • Прикриване на употребата- от срам или от друга причина, много хора решават да излъжат, че са употребявали алкохол;
  • Загуба на контрол- независимо дали осъзнава как му влияе алкохолът, зависимият изпитва невъзможност да спре;
  • Проблеми с паметта- влияе както на дългосрочната, така и на краткосрочната памет. Продължителността на приема на алкохол води до проблеми с централната нервна система;
  • Промени в поведението- агресия към себе си или околните, невъзможност за справяне с ежедневни задачи.

Решението и изходът

Това е процес, който трябва да се случи постепенно и спокойно. Той изисква подкрепа и много често професионална намеса, като първата стъпка винаги е най-трудна, а именно признаването за съществуващия проблем.

За намаляването на желанието за алкохол много често помага медикаментозната терапия и детоксикацията под лекарски контрол. Тя продължава няколко дни и дори понякога седмици, като основната цел е овладяване на абстинентните симптоми.

Препоръчително е да не експериментирате с резки спирания на субстанцията, защото това може да отключи редица странични реакции, като например гърчове, халюцинации или делириум. Ето защо самолечението не е препоръчително, защото може да доведе до животозастрашаващи рискове. Груповите терапии и подкрепата от обществото са от изключително значение за овладяване на нуждите, които задвижват всичко останало. Нека не забравяме, че всеки уязвим човек трябва да бъде подкрепен и разбран, без стигма, без отхвърляне и крайни решения.