От историята знаем за много открития, които са се появили по чиста случайност и все пак са дали старт на развитие на научните сфери. Тези открития влизат в приложение в ежедневието ни до днес и ето защо е важно да знаем, поне от обща култура, за тяхната поява.
Отличен пример за това е днешният фокус на разговор, а именно пеницилинът. Той не е плод на внимателно подготвяни лабораторни експерименти, напротив- той се появява по чиста случайност в една съвсем обикновена лондонска лаборатория.
По-късно откривателят и неговото творение ще спасят хиляди животи по света и ще поставят началото на една велика ера, а именно тази на антибиотиците. Днес няма да говорим за конкретен здравословен проблем или суперхрана- отдаваме почит на Александър Флеминг и на неговото откритие, фокусирайки се по-дълбоко в историята на пеницилина.
Ако тази статия представлява интерес за Вас, останете още малко, за да обогатите общата си култура.
Кой е Александър Флеминг
Сър Александър Флеминг е биолог, имунолог, бактериолог и фармаколог родом от Шотландия. Роден е през 1881г. в бедно семейство във фермата Лохфийлд, Източен Еършър. Завършва своето образование в Медицинското училище в лондонската болница „Света Мария“, като след това започва активно да се занимава с имунология.
По време на Първата световна война работи като военен лекар, насочвайки своето внимание към инфекциите по телата на ранените войници, като забелязва, че голяма част от антисептичните средства са потенциална опасност за телесните клетки. Това е моментът, в който той достига до извода, че на човечеството му е нужен лек, който да убива вредните бактерии, без да вреди пряко на здравите клетки и тъкани в тялото.
След края на войната, Флеминг продължава да се занимава активно с изследванията си, а през 1928г. става професор по бактериология в Лондонския университет. От периода 1951-1954г той е ректор на Единбургския университет.
Значимо негово откритие преди пеницилина е субстанцията, наречена от самия него лизозим. Това е вещество, което се произвежда по естествен начин в човешкото тяло, като то самото се състои от слуз и сълзоподобна констиненция.
То има потенциал да унищожава вредните бактерии, но и наред с това може да бъде опасно за човека. 5 години по-късно ученият насочва своето внимание върху природата на стафилококите. Именно тези бактерии му дават причината една сутрин, по чиста случайност, да открие пеницилина.
През 1945г получава Нобелова награда за медицина и до смъртта си продължава да се занимава с изследвания в сферата на бактериологията, имунологията и химиотерапията. Александър Флеминг умира от сърдечен удар на 11 март 1955г. но неговото име остава в историята и се учи в различните медицински сфери.
Всичко започна през 1928г
Преди случайното откриване на пеницилина, болести, като пневмония и сепсис представлявали смъртоносна заплаха, както и някои хирургични методи. Медицината разчитала основно на антисептици, но методите за борба с инфекциите били сравнително ограничени по това време.
Какво се случило? Поради интереса си към стафилококовите бактерии, Флеминг всъщност открива това, което винаги е търсел, а именно средството, което да унищожи размножаването и съществуването на тези бактерии.
Всичко започва през ранната утрин на 28 септември 1928г., в която, след двумесечна отпуска, ученият се завръща обратно на работа в своята лаборатория, за да продължи своята работа върху бактериите. Той установява, че петриевите чинийки с култури от стафилококи са замърсени силно с плесен, а в една от тях, която също е покрита с плесен, всички микроорганизми са мъртви.
Тези, които са били по-близо до плесенните гъбички са били засегнати от смърт, докато по-далечните- не. Това е било изключително странно в очите на учения и след внимателен преглед, той установява, че част от субстанцията на плесента от рода Penicillium влияе негативно върху всички Грам-позитивни бактерии, не само на стафилококите.
В началото той нарича това вещество „сок от плесен“ или „инхибитор“, но година по-късно той решава да го кръсти „пеницилин“. Той веднага публикува съобщение до „Британски журнал“, но за нещастие, не получава особен интерес от тяхна страна.
Тогава той се амбицира да изследва по-подробно действието на пеницилина, но за тази цел са необходими по-сериозни дози от веществото. Това до голяма степен възпира неговата работа и вече съвсем изгубил надежда, Александър Флеминг се убеждава, че проблемът идва главно от промишленото производство и именно заради това интересът към пеницилина не е особено голям.
Греши. По-късно, в Оксфордския университет, Чейн и Абрахам, попадат случайно на статията на Флеминг и започват да работят върху това. Те потвърждават резултатите, изучавайки структурата на пеницилина.
Те публикуват свой труд през 40-те години и разбира се, на него попада самият Флеминг. Те успяват да го превърнат в истинско лекарство, с помощта на някои американски инвеститори.
Този тласък намира своя път през Втората световна война, когато използването и производството на антибиотика са масови. Смъртността рязко намалява, а откритието поставя началото на нов научен клон- антибиотична терапия, която от своя страна, стимулира разработването на много други антибиотични медикаменти.
Историята на пеницилина е един житейски урок за това, как случайността и любопитството могат да отключат способността да виждаме необикновеното в обикновеното и именно благодарение на нея да преобърнем света. Ако тази проба, пълна с плесен беше изхвърлена, днес най-вероятно смъртността щеше да бъде все така висока и пагубна за човечеството.
