Много дълго психеделиците съществуват в живота и представите на обществото като символ на контракултура, риск и вреден навик. Основно, те се асоциират с 60-те години на изминалия век, хипи движенията и търсенето на свобода отвъд рамките на реалността.
Тези експерименти биват извън контрола на науката и то благодарение на LSD-то и Псилоцибина, които били незаконни за употреба и дори не фигурирали в сериозните научни разговори. Съвремието обаче поема в неочаквана посока, прегръщайки идеята за психеделиците като потенциален ключ към лечение на някои от най-тежките психични разстройства.
В следващите редове ще говорим за нещо необичайно, за което мнозина извъртат погледи и твърдейки, че това е риск. Но може би не е. Ще разберете по-надолу в статията как се прилагат тези психеделични субстанции и какви са техните ползи.
Какво представляват психеделиците
Тези вещества са наричани още „халюциногени“ и са известни със своята психоактивност, която предизвиква промени в съзнанието, възприятието и настроението. Те влияят на енергийните нива и могат да предизвикат халюцинации чрез гласове и картини, които са единствено в съзнанието на човека, който ги използва.
Те се получават предимно от растения и гъби, а тяхното разпространение е започнало още през изминалите векове в някои ритуални практики или дори в традиционната медицина. Психеделиците могат да бъдат както естествени, така и синтетични, като вторите са започнали своето начало през 1938г от Алберт Хофман.
Те могат да бъдат класифицирани още и на три отделни групи:
- Триптамини- това са ДМТ и Псилоцибин;
- Фенитиламини- Мескалин;
- Лизерфамиди- ЛСД
Всички те въздействат върху серотониновата система от мозъка, която е разположена в централната и в периферната нервна система, опосредствайки емоциите и настроението, тревожността, агресията, познанието, секса, ученето, и паметта. Те увеличават освобождаването на глутамат, влияейки върху амигдалата, хипокампуса и префронталната кора.
Модулирани, тези области започват да влияят на реакциите към стресови ситуации. Разбира се, известно е, че психеделиците могат да предизвикат промени в когнитивните процеси, промени в сетивното възприятие и настроението.
Ако трябва да бъдем малко по-конкретни, бихме изброили следните неща:
- Самоосъзнаване;
- Интроспекция;
- Мистични преживявания;
- Промени в представата за времепространството;
- Еуфория;
- Блаженство;
- Радост;
- Страх и параноя.
Те носят потенциален риск за влошаване на здравословното състояние, като симптомите тук могат да бъдат: Главоболие, гадене и промени в сърдечния ритъм. По отношение на психиката, е твърде вероятно да настъпи „лош трип“, който се характеризира със симптоми като дезориентация, деперсонализация и объркване.
Тяхното редовно използване може да наруши мисловния процес на хората, както и да повлияе негативно върху поведението- могат да последват желания за самонараняване, нараняване на околните или друг вид необичайни реакции.
Психеделиците в терапията
Както вече стана ясно, естествените психеделични вещества се използват от векове в народните лечебни методи и именно заради това, привличат интереса на много психолози и психотерапевти. През 50-те години на миналия век се е смятало дори, че те могат да послужат като инструмент за съкращаване на психотерапията.
Разбира се, следват безброй експерименти, като интересното при тях е, че отчитат следния резултат: Около 80% от пациентите показват подобрение, което е клинично признато след лечението с психеделици.
Тяхната популярност непрекъснато нараства с годините поради нарастващия брой на тревожността и депресивните състояния. Доказано е, че антидепресантите и психотропните лекарства не винаги дават желания резултат поради наличието на странични ефекти.
Действието на ДМТ, ЛСД и псилоцибин е благоприятно за лечение на тревожност, невродегенеративни разстройства и проблеми, които са причинени от прекомерна консумация на алкохол и тютюн. Те се използват поради ниския риск от зависимост и не се свързват с физиологични и психични проблеми по време на прием.
Самите сесии се провеждат в специализирана контролирана среда, като самият терапевт подготвя предварително своя пациент за преживяванията, през които може да премине. Сесията може да продължи 3,6 или 8 часа в зависимост от дозировката.
След терапията специалистът помага на пациента да интегрира прозренията в ежедневния си живот- приемане на смъртта като част от естествения жизнен цикъл.
Ползите от психеделичната терапия
Ползите са много, като една много важна от тях е преосмислянето на живота, което да подейства освобождаващо и рационално. Тази реалност може да надхвърли ежедневния опит, като помогне на пациента да осъзнае в какво се коренят неговите проблеми при адаптация със социума.
Преживяването отключва много често дълбоко чувство за съпричастност и истинска любов към близките хора. Пациентът добива яснота по отношение на своите лични цели а също и осъзнава какви са били факторите от неговото минало, които са го оформили като личността в настоящето.
Също много полезен ефект от това, е освобождаването от екзистенциални страхове- чрез усещането за свързаност човекът приема настъпването на смъртта като нещо естествено и неизбежно, а също така преодоляват и страха върху загуба на контрол върху самия себе си.
Много хора смятат, че психологията пристъпва прага на психеделичния ренесанс, който намалява използването на антидепресанти в практиката и позволява на човека да осъзнае себе си чрез дълбочина, породена от психеделичните вещества. Те вече не са средство за бунт, а за търсенето на личностно спокойствие и път към душата.
