Те се захващат с новата работа с ентусиазъм, но преди да са я завършили, започват друга.
Откъде се появява тази неспособност да завършваме започнатото
На някои от нас им е трудно да се завършват възложена работа в срок. При някои се стига до такава степен, че да откажат да се явят на изпит, макар и да са се подготвили много добре. Защо се случва така?.
Тези хора живеят сякаш извън времето, действат под влияние на подсъзнателното, което е в конфликт със съзнателната част на психиката. Нещо болезнено, преживяно в миналото, им пречи днес да установят причинно-следствените връзки, да бъдат последователни и отговорни. Но така то ги предпазва от негативни емоции и силни вълнения.
Конфликт с реалността
Докато проектът не бъдат завършен, не е дописана дипломната работа или не е подготвен докладът, изглежда, че всичко е под наш контрол.
Завършването на работата означава, че от този момент резултатът от нея подлежи на проверка от други хора.
Тази ситуация може да предизвика подсъзнателен страх, че резултатът няма да бъде оценен по достойнство, а нашите способности и принадлежност по отношение свършената работа, ще бъдат поставени под съмнение.
Негативните очаквания е възможно да са толкова болезнени, че някои от нас започват неволно да отлагат работата и да започват друга.
На тези хора това дава възможност да избегнат конфронтация с реалността и да се предпазят от разочарование.
Докато работата не е завършена остава илюзия за собствено всемогъщество.
Особено остро такива ситуации възприемат тези, които са възпитани от властна, контролираща най-малките детайли в живота майка.
Когато порасне и навлезе в зряла възраст, такъв човек се нуждае от постоянно одобрение, някой, който да го обича без условия и да избягва всичко, което може да увеличи неговата неувереност в собствените сили.
Липса на ясна цел
Когато заявим, че съвсем скоро ни очаква рязко израстване в кариерата, то най-вероятно и след година ще си останем на предишната длъжност. С готовност поемаме множество ангажименти, но нито един от тях не довършваме до край.
Причината за това отношение към работата, е погрешното разбиране на задълженията. Понякога дори работодателят не може ясно да определи къде започва и къде завършва компетентността на всеки работник.
Ентусиазмът от идеята, страстният порив да изпълним дадено нещо лесно идва и си отива, ако нямаме ясна представа защо го правим. И дори най-искреното намерение не се въплъщава в конкретен резултат.
Не трябва да се изисква от такъв човек незабавно да се върне към работа и да обясни причините, поради които не ги е завършил, това го кара да се чувства виновен, заради своята безхарактерност.
Най-добрата мотивация за него е удоволствието, което изпитва от вече свършеното. Причината за неговата непоследователност не е в липсата на воля, а в недостатъчната яснота на възгледите.
Затова въпроси от типа: „Защо отново не си завършил започнатото” следва да се заменят с такива, които ще го тласнат към рационални действия. Да кажем: „Какво планираш да правиш, за да реализираш успешно набелязаното?”
Бягство от страх от смъртта
Да довършим това, което сме започнали, означава да се разделим с него.
Подсъзнателните преживявания в такъв момент е възможно да са идентични с детските страхове.
Някои деца особено силно усещат принудителната раздяла с майката или отбиването от кърмене. Страхотен ужас като такова може да се определи чувството в този момент.
То се запечатва в подсъзнанието и неочаквано се проявява в ситуации, които напомнят на тази раздяла.
Какво е решението на непостоянството
Съставете си ясен план
Сред множеството проекти изберете този, в който се чувствате най-компетентни. Определят се неговите етапи и времето, необходимо за реализацията на всеки от тях.
При реалистична оценка на собствените сили, ще запазим вътрешното си равновесие, когато решаваме поставената задача.
Да си представим резултата
Какво ще се промени в живота ни, когато завършим тази работа? Ще получим парична награда, ще бъдем по-удовлетворени, ще се почувстваме по-реализирани професионално? Отговорите следва да бъдат обвързани от поставената цел.
