Последните изследвания показват, че коронавирусът не предизвиква пневмония. Това обяснява фактът защо при болестта, предизвикана от COVID-19, не помагат антибиотиците и не дава резултат, дори и използването на апарати за изкуствена вентилация на белите дробове.
Оказва се, че причина за опасните усложнения са високите нива на желязо в организма на заболели от коронавирус.
Как така пневмонията не е усложнение на коронавируса
Фактът, че измененията в белите дробове, които възникват при коронавирус, не наподобяват пневмония, първи са забелязани от китайските лекари, а след това са потвърдени от американци и израелци.
Косвено това се потвърждава и от факта, че специфичното увреждане на белодробната тъкан при коронавирус се открива само при компютърна томография, същевременно обикновената пневмония се вижда и на обикновената рентгенография.
COVID-19 уврежда генът на хемоглобина, в резултат на което атомът на желязото остава блокиран. Затова и в организма възниква излишък от желязо, което възпрепятства метаболизма на кислород и води до синдром на хипоксия – кислороден глад.
Развитието на това застрашаващо живота усложнение може да се предскаже по повишаването на нивата на феритин – белтък, който се образува в черния дроб и събира всичкото желязо, което е в организма.
Излишъкът от феритин предизвиква злополучната цитокинова буря и води до внезапно влошаване на състоянието, което става причина и за смъртта на пациенти, при които болестта е протичала в лека форма.
Как да се спре развитието на усложнения при COVID-19
По света има много малко препарати и процедури, които извеждат излишното желязо от организма. Препарат за лечение на хемохроматоза – наследствено заболяване, при което се трупа желязо в организма, и се използва като хепатопротектор, понижава нивата на феритина.
Учените, работещи с този препарат, предполагат, че може да е ефективен при тежки форми на COVID-19.
Антималарийните препарати са без специфично действие
Антималарийните препарати на основата на хинин бяха забранени у нас през 2019 г., но в редица държави се използват за лечение на заболявания на опорно-двигателната система. Те допринасят за по-доброто транспортиране на кислорода в организма.
Заради липсата на алтернатива в началото на епидемията у нас антималарийният препарат бе препоръчан при лечение на коронавирусна инфекция за предотвратяване на кислороден глад.
Ефективността обаче все още е обект на обсъждане. Например, френските изследвания показват, че съвсем не е достатъчна.
Трябва да сме наясно, че новият нов коронавирус не е известен на науката, нито на практикуващите лекари, затова и нови данни и публикации, които препоръчват един или друг метод на лечение, се появяват ежедневно.
Оправдано ли е използването на нерегистрирани препарати
В Бразилия по време на клинични изпитвания на китайски препарат се стигна до смъртта на 11 души. Причината за смъртта на тези участници в клиничните изпитвания не са известни.
На китайските учени може да се има доверие, тъй като те са с най-голям опит как да изведат хората от опасните ситуации, които възникват в огнището на епидемията, и щедро споделят какво са научили.
Темповете на развитие на епидемията и броят на заболелите не оставят време за размисъл. Затова сега се правят опити да се използват средства от наличния арсенал, безопасността на които е доказана.
Перспективно направление е използване на кръвна плазма на прекарали коронавирус. Предполага се, че от нея могат да бъдат отделени антитела, които в бъдеще ще послужат за създаване на специфични препарати.
Главният държавен инспектор съобщи, че от тази седмица ще започне експериментално провеждане на този терапия и у нас, тъй като плазма може да се съхранява и замразена по-продължително време.
Колективен имунитет – защо някои експерти настояват толкова
Ако всичко беше оставено отворено и не бяха забранени социалните контакти жертвите най-вероятно щяха да са много повече. Разликата между Швеция, където няма въведени ограничения Дания и Норвегия е значителна.
И у нас щяха да се разболеят много повече хора и след това бързо щяха да намалеят, но на фона на много повече жертви.
Без карантина – бързо нарастване на заболелите, висок пик и бърз спад с няколко стотин жертви. С противоепидемични мерки – по-бавно нарастване на заболелите, поддържане на висока заболеваемост по-дълго и плавен спад с по-малко смъртни случаи.
