Синдромът на раздразненото дебело черво, известен още като Синдром на раздразненото черво или Функционална чревна болест, е едно от най-разпространените стомашно-чревни разстройства в съвременния свят. Макар това състояние да не е животозастрашаващо, то може сериозно да влоши качеството на живот на засегнатия, ограничавайки социалната му активност, работоспособността му и общото му благосъстояние.
Синдромът засяга предимно дебелото черво, от където идва и неговото име, като се характеризира с хронични и повтарящи се симптоми, свързани с болка, промени в изхожданията и дискомфорт в корема. Всичко това се случва без да има наличие на някакви видими структурни увреждания. За да може да се пристъпи към правилно диагностициране, лечение, а след това и към дълготрайно управление на състоянието, преди всичко е важно да се разбере характерът на това състояние.
Основни симптоми на раздразненото дебело черво
Един от най-характерните симптоми на раздразненото дебело черво е периодичната или постоянна болка в корема, която често се описва като спазъм, натиск или тежест. Болката обикновено се облекчава след изхождане и може да се засилва след хранене. Разположението ѝ варира, но често се локализира в долната част на корема или около пъпа.
Характерно за това състояние е наличието на промени в навиците, свързани с изхожданията. Обикновено се наблюдава нестабилна чревна перисталтика, което води до различни нарушения. В някои случаи се появява диария с чести, воднисти изхождания, понякога с неотложна нужда. Друг път се появява запек с редки, затруднени изхождания, често с усещане за непълно изпразване на червата.
В много случаи състоянието е от смесен тип, при което се наблюдава редуване на диария и запек. Много хора със синдром на раздразненото дебело черво страдат от усилено образуване на газове, които водят до чувство на подутост и дискомфорт.
Подуването често се засилва в края на деня или след консумация на определени храни (бобови растения, млечни продукти или храни, богати на фибри).
Съпътстващи симптоми: Кои са най-често срещаните
Дори след изхождане, много от пациентите съобщават, че продължават да имат усещането, че червата им не са напълно изпразнени. Това води до чести посещения на тоалетната, а това на свой ред води до психологически дискомфорт.
При някои хора се наблюдава наличие на бяла или прозрачна слуз в изпражненията, което е ясен знак за това, че чревната лигавица е раздразнена, но без наличие на възпаление или инфекция.
Синдромът на раздразненото дебело черво може да окаже влияние и върху общото състояние и начина, по който се чувства човекът. Може да се изпитва усещане за хронична умора, за липса на енергия и за повишена раздразнителност.
Всички тези усещания са често срещани, като при отделните хора може да преобладава едно или друго от тях. Понякога се наблюдава и връзка с тревожност и депресивни състояния, особено при продължително протичане. При пациенти с хронична тревожност и депресия най-често първо се подхожда към овладяване на емоционалния проблем, а едва след това се прави опит за овладяване и за самото състояние, свързано със синдрома.
Тригъри и фактори, съдействащи за обостряне на състоянието
Психо-емоционалният стрес е един от най-силните провокатори на синдрома на раздразненото дебело черво. Връзката между червата и мозъка (чревно-мозъчна ос) играе съществена роля. Доказано е, че тревожност, нервно напрежение и дори леки промени в настроението могат да доведат до значително засилване на симптомите.
Хранителните навици са от голямо значение. Някои храни са доказани тригъри, като особено много трябва да се внимава с всичко, което съдържа лактоза, глутен, захарни алкохоли или големи количества фибри.
Преяждането, неправилните часове на хранене или пропускането на хранения също могат да нарушат нормалния чревен ритъм и да влошат проблема. При много жени симптомите на синдром на раздразненото дебело черво се засилват около менструацията, поради колебания в хормоналните нива. Това предполага възможна хормонална чувствителност на храносмилателната система.
Кога е необходимо да се консултирате с лекар
Въпреки че синдромът на раздразненото дебело черво не води до сериозни увреждания на червата, медицинската консултация е задължителна, особено при поява на нови симптоми или влошаване на съществуващите. Сигнали, които изискват внимание са наличието на кръв в изпражненията, необяснимата загуба на тегло, постоянната или силна коремна болка, повишената температура и симптоми, които не се повлияват от диета или промяна в начина на живот.
Вашият лекар ще извърши физически преглед, ще назначи кръвни и фекални изследвания, а при нужда може да насрочи и колоноскопия или ехография, за да се изключат по-сериозни заболявания като възпалителни чревни болести (болест на Крон, улцерозен колит) или дори тумори. Синдромът на раздразненото дебело черво е често срещано състояние, но това не означава, че трябва да бъде пренебрегвано или умаловажавано.
Той оказва голямо и дълбоко въздействие върху ежедневието на засегнатия и затова е важно да се вземат мерки за решаване на проблема. Разпознаването на симптомите и откриването на личните тригери е първата стъпка към овладяване на заболяването.
Макар и лечението обикновено да не води до пълно излекуване, все пак добро управление чрез диета, редовна физическа активност, намаляване на стреса и при нужда медикаменти или хранителни добавки, може значително да облекчи симптомите. Самонаблюдението, воденето на хранителен дневник и редовната консултация с гастроентеролог са важни стъпки към контрол на синдрома на раздразненото дебело черво и могат да доведат до значително подобрение на качеството на живот.
