Установено е, че между активността на мускулите и функцията на отделителната система съществува тясна физиологична и функционална връзка. Отделителната система извежда продуктите от обмяната на веществата, които попадат в кръвта при мускулна активност.
Когато вие правите физически упражнения, се изменя количествен и качествен състав на урината – в нея се появяват продукти от пуриновия обмен, млечна и ацетооцетна киселина. Заедно с адаптацията на организма към физически натоварвания се повишава и устойчивостта на функцията на бъбреците.
Упражненията с умерена интензивност увеличават диурезата, а тези с максимално натоварване, напротив, я понижават, което се наблюдава и при необичаен характер на натоварванията.
По този начин лечебната физкултура /ЛФК/ може да въздейства на бъбречната функция, водейки на парциалните функции на нефроните и на компенсаторните възможности на бъбреците. И освен това ЛФК е прекрасно средство за активизация на защитните сили на организма и за увеличаване на неговата издръжливост.
Съществуват комплекс от упражнения, предназначени специално за всяко от заболяванията – гломерулонефрит, цистит, пиелонефрит, нефроптоза /смъкване на бъбрека/, бъбречнокаменна болест.
При остър гломерулонефрит физическото натоварване е противопоказно. При подобряване на състоянието е допустимо постепенно включване на упражнения за подобряване бъбречния кръвоток:
• Изходно положение – болният ляга по гръб, дланите се поставят на гърдите или на корема. Следва това прави вдишване, като повдига гърдите и коремната стена, при издишване с китките леко се натиска гърдите или корема;
• Начално положение – болният отново ляга по гръб, свива ръце в лактите и се опира на тях, краката се свиват в коленете. След това болният следва да се отпусне и да спусне покрай торса първото дясната и последствие лявата ръка. Упражнението се повтаря след това, само че с краката.
Също така могат да се изпълняват някои от техниките за самостоятелен масаж – болният ляга по гръб и започва да разтрива ръцете, краката и корема си. За хора, страдащи от бъбречни заболявания са подходящи и упражнения за коремна преса, при които не водят до повишаване на налягането вътре в коремната кухина.
Показни са и физически упражнения, натоварващи лубмално-илиачните и бедрените мускули и диафрагмата. Препоръчва се ходене и игри, изискващи по-малко движения. Продължителността на натоварванията нараства от 8-10 минути при спазване на постелен режим до 20.
При пиелонефрит лечебната физкултура допринася за намаляване на възпалителните изменения в бъбреците и способства за нормализация на бъбречната функция. В зависимост от стадия на заболяването натоварванията варират от по-ниски от средното до средни:
• Изходно положение – болният ляга по гръб. При вдишване вдига дясната ръка нагоре и едновременно с това започва да сгъва левия си крак, плъзгайки го по леглото. При издишване – връщане в изходно положение. Същото упражнение се изпълнява за лявата ръка и за десния крак.
• Ръцете на кръста – при вдишване се главата и раменете се повдигат и се поглежда надолу към пръстите на краката, при издишване болният се връща в изходно положение.
• Лявата ръка на гърдите, дясната на корема. Изпълнява се диафрагмено дишане – при вдишване ръката, заедно с гърдите и корема се повдига нагоре, а при издишване се спуска надолу.
• Изходно положение – болният е легнал на лявата си страна. Лявата ръка се изправя нагоре, а левият крак леко се свива. При вдишване нагоре се вдига дясната ръка, а при издишване се свива десният крак и коляното се притиска с дясната ръка към гърдите.
