Лечението на туларемия в период на бременност е необходимо да се повери лекар, специализирал в областта на заразните и инфекциозни болести, който ще вземе решение за целесъобразността и перспективите от прилагането на конкретни препарати.
Заболяването, бидейки остро и инфекциозно крайно негативно се отразява на бременността, поради това е целесъобразно то да бъде предотвратено в етапа на семейното планиране.
Важни профилактични мероприятия са ликвидацията на природните огнища или намаляване на техните ареали, хидромелиоративни дейности, усъвършенстване на системите за извършване на агротехническите мероприятия, осигуряване на охрана на източниците за снабдяване на населението с питейна вода, на складовете за продоволствия и вземането на мерки за предотвратяване на заселването на гризачи като домашни мишки и плъхове в жилищните помещения.
В епизоотичните огнища на туларемия е необходимо осъществяването на системна дератизация и дезинсекция на полето, на складовите помещения и населените места.
Препоръчително е и регулирането на числеността на промишлените гризачи.
Масово трябва да се препоръчва на населението да използва репеленти и други индивидуални средства за защита на хората от ухапвания на членестоноги като кърлежи и комари главно.
Извънредно важно е да се обезпечи недостъпността на питейната вода за мишевидни гризачи. Трябва да се забрани използването на водата от откритите водоеми. При използване на бали сено, заселени от гризачи, селскостопанските работници е необходимо да си поставят защитни очила и маски.
Провеждат се имунизации предимно на лица, попадащи в рисковите групи – ловци, работници от селското стопанство.
При хора, прекарали туларемия и при имунизираните поставянето на ваксина може да предизвика силна алергична реакция. Затова преди ваксинацията е необходимо да се направи алергична проба. Реваксинация се провежда след 5 години.
Епидемиологичните наблюдения показват, че в случай на провеждането на имунизации на 80-90% от населението след 10-14 дни заболеваемостта сред хората се преустановява.
В случаите на поява на туларемия сред големи групи от населението, както се очаква в България от средата на март, Световната здравна организация към този момент не препоръчва екстремна ваксинация.
При необходимост се разрешава постконтактна антибиотикотерапия с доксициклин.
Към какви лекари следва да се обръщат бременните жени при подозрения за туларемия?
• Личен лекар;
• Имунолог;
• Специалист по заразни и паразитни болести;
Клинико-епидемиологични критерии:
• Епидемиологични – контакт с гризачи, ухапване от насекоми /кърлежи, комари/, употреба на вода от открити водоеми, работа на полето, складови помещения, хранилища за зърно;
• Клинични – наличие на умерено болезнени уголеми подвижни лимфни възли, несвързани помежду си и с околните тъкани;
• Продължително протичане на привидно остро респираторно или простудно заболяване;
• Значително увеличаване на размерите на лимфните съдове около трахеята и бронхите, това е характерно за белодробната форма на туларемията.
Неправилното етиологично тълкуване на подутите лимфни възли може да доведе до грешки при разграничаването на заешката треска от бубонната чума.
Характерни за чумата признаци са силна болезненост на уголемените лимфни възли, отсъствие ясни техни контури, вследствие на развилия се възпалителен процес, въвличане в патологичния процес на подкожната мастна тъкан и кожата.
Състоянието на болните е много по-тежко в сравнение със сравнително лекото протичане на туларемията.
Наличието на кръвохрак отличава чумната пневмония от белодробната туларемия.
Язвите по кожата на болните от заешка треска се отличават от тези при чума с по-слаба болезненост, с често проявление на лимфангит, с отсъствие на опасни усложнения и с по-леко клинично протичане.
