Ако родителите не само уважават свободата на личността на своето дете, но я издигат и в култ, това означава, че на тях им е близък либералният стил на възпитание. Само можем да завиждаме на този млад притежател на всички права и свободи?
Психолозите вече повече от десетилетие изучават типичните модели на взаимодействие между децата и възрастните и отдавна вече са им дали названия.
Вариантите за наименования на тези модели са няколко и те се квалифицират по различен начин, но най-често са следните – авторитарен, демократичен и либерален стил на възпитание.
Всеки от тях заслужава особено внимание, но в настоящата публикация ще обърнем особено внимание на либералния стил, който избират освободените от стереотипи родители, стремящи се да възпитават свободни личности.
Разбира се, не всички родители си поставят такава цел, много избират либералния стил на общуване с децата си несъзнателно.
А понякога се случва и така, че под един покрив съжителстват, например авторитарна майка и либерално настроен баща и те периодично обменят „педагогически“ опит. И все пак съществуват определени признаци, по които може да се определи какво възпитателно направление преобладава в конкретното семейство.
Признаци на това, че в семейството са на „власт“ свободните нрави
• липсва йерархия, но това не огорчава никого;
• дисциплината „куца“ и всички ги устройва това;
• не съществуват правила и система от забрани;
• децата на практика не знаят какво е това да им отказват;
• децата разполагат с пълна свобода на словото – няма теми, на които те не могат да говорят с родителите си;
• децата общуват с родителите си като с равни;
• децата имат право на глас – независимо от възрастта, те участват в обсъждането на засягащите цялото семейство въпроси;
• децата има право на избор – ако те не искат кашу за закуска, на тях им се предлага сандвич;
• родителите окуражават по-свободното поведение на детето си;
• те ценят свободата на личността на детето си преди всичко друго;
• родителите вярват в това, че интелектуалното и творческото развитие на тяхното дете, ще му позволи само да научи как да различава доброто от злото, а след това и да намери своя път в живота.
Какви са предимствата?
Децата от такива семейства, обикновено, се чувстват напълно доволни от живота, в който действително има много свобода, много развлечения и малко наказания. Повечето техни приятели им завиждат, защото не е необходимо да се боят и лъжат родителите си, с които могат да говорят и на всякакви теми.
Такива деца са уважавани от връстниците, поради „възрастовата“ им самостоятелност и видимата им самоувереност,заради широкия светоглед и богатия им речников запас – натрупан, благодарение на равноправното им общуване с възрастните.
Какви са недостатъците?
Думата „либерален“ произхожда от латинската „liberalis“ /свободен, типично свободен човек/. Но на български език за либералния стил на възпитание се използват и други наименования. Също така го наричат угаждащ, снизходителен и в тези названия неслучайно се долавя негативна конотация.
Това се дължи на факта, че разумните ограничения и твърдите забрани са жизнено необходими за децата от всяка възраст. За него това са ориентири, без които е много трудно то да избере правилния път.
Липсата на ясни забрани и ограничения не е залог за възпитание на „свободна личност“, а точно обратното.
На практика, вместо самостоятелни хора с изразена индивидуалност от либералните семейства нерядко произхождат младежи заложници на собствените си желания и емоции, които така и не се научават да се ограничават.
