До изобретяването на вестниците, радиото, телевизията и Интернет информацията е циркулирала в обществото във вид на предразсъдъци, мълва и слухове.
Остава ли този канал актуален и в съвременното ни общество, постепенно преминаващо с помощта на електронните джаджи онлайн?
Ако се говори за слуховете, които витаят из офиса, то обикновено 80% от тях са чиста истина.
Откъде произхожда научният интерес към слуховете, тъй като в ежедневието чест синоним на тази дума е обикновена лъжа?
Само по себе си „радиото от уста на уста“ е абсолютно равнодушно към това какво ще се предаде по него – истина или неистина.
Във вестниците, по радиото, по телевизиите и още повече в Интернет ние също се сблъскваме с измислицата и лъжата.
Да, слуховете нямат автор, и съответно никой не носи отговорност за тях, но това съвсем не означава, че цялата информация, предавана по канала на слуховете, е неправдоподобна.
Ако си спомним по-голямата от произведенията на художествената литература включват слуховете като сюжетен механизъм. Те фигурират в сюжетите на Сервантес, Гогол и на Пушкин.
В САЩ дори една от социално-психологическите школи и в стотици научни публикации, авторите изучават „градските новини“ и особеностите на тяхното придвижване по необичайните канали.
По данни на американски специалисти, например, до 80% от офисните слухове са точни.
Откъде е тогава произхожда негативизмът, съпровождащ тази дума? Журналистите, например, много често биват обвинявани, че пишат статиите, позовавайки се на слухове.
Една от причините е, че слуховете могат да бъдат средство за манипулиране на общественото мнение.
Рекламата, мрежовият маркетинг, политиката познават много добре този инструмент, и всички ние наблюдаваме неговата работа по време на предизборни кампании.
Другата причина е украсяването на слуха с допълнителни детайли или допълването му с пълни измислици. Когато ние казваме „от слуховете“, „Във Варна разказват“, „хората говорят“, „Чух, че “, то ние напълно сваляме отговорността от себе си за информацията.
Подобни формулировки отдавна се срещат по страниците на вестниците, звучат от екраните на телевизорите, а не само в устната реч.
Да, слуховете са една от ефективните техники за манипулация. Но това отрицателно свойство се появява само, когато се използват преднамерено и скрито, в нечия полза. В самите слухове няма нищо опасно.
Кои слухове оказват истина?
Мълвата е само един канал, и в този смисъл е абсолютно неутрален. По всеки един от известните ни канали може да тече както достоверна, така и недостоверна информация.
Спомнете си за слуховете около фалита на КТБ през 2014-та година. 1-2 седмици преди това обикаляха слухове за неплатежоспособността на банката, и тези, които повярваха на слуховете изтеглиха депозитите си от банката.
Официалните канали пък, позовавайки се на мнението на гуверньора на БНБ, успокояваха публиката, че КТБ е в отлично финансово състояние и не е възможно нищо да случи.
В крайна сметка част от клиентите на банката, които повярваха на слуховете, отидоха и си изтеглиха депозитите, докато тези, които се доверяваха на официалните канали, трябваше да изчакат почти 6 месеца, за да получат част гарантираните суми от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Ако слуховете могат да са истина толкова, колкото и официалната информация, защо обществото има толкова надменно-агресивно отношение към, до пълно отричане или порицание?
Недоверието към слуховете у нас е възпитано още от времената на социализма. Колкото по-строг е режима, толкова по-внимателен е информационния контрол.
