Мелиоидоза представлява остро инфекциозно заболяване, познато още с наименованието болест на Уитмор, протичащ във вид на сепсис с образуването на множество абсцеси в различни органи или като относително доброкачествени белодробни форми.
Етиология
Причинител на заболяването е Burkholderia pseudomallei /бацил на Уитмор/. Представлява грамотрицателна, биполярно оцветена бактерия с дължина 2-6 микрона и ширина 0.5-1 микрон.
Аеробният инфекциозен организъм има камшичета, подвижен е и лесно расте в хранителна среда. Причинителят на мелиоидозата дълго време се съхранява във външна среда.
Във влажна среда оцелява до 30 дни, в гниещите материи – 24 дни, а във вода – до месец и повече. Умира при нагряване и при действието на дезинфекциращи средства.
Различават се 2 антигенни типа на причинителя – тип 1 /азиатски/, широко разпространен навсякъде, включително и в Австралия и тип 2 /австралийски/, преобладава в Австралия.
Патогенността на тези типове съществено не се различава. Бацилът на Уитмор е чувствителен към хлорамфеникол, тетрациклин, камамицин и към някои сулфаниламидни препарати.
Епидемиология
Болестта на Уитмор е ендемична за страните от Югоизточна Азия и Северна Австралия, където се наблюдава при човека и животните. Наблюдава също и в съседните на този регион държави.
В европейските държави и в САЩ случаите на това инфекциозно заболяване се явяват по-скоро изключение.
В ендемичните райони на болестта на Уитмор основен резервоар на бацила, причиняващ заболяването, се явяват почвата и водата, замърсени с екскременти от заразени животни.
Патогенеза
Врата на инфекцията са малки увреждания на кожата или лигавиците на органите на храносмилателната система или респираторния тракт. Лимфогенният бацил на Уитмор достига близките лимфни възли, където се размножава понякога с образуване на гнойно огнище.
При септичните на болестта на Уитмор инфекциозният организъм прониква в кръвта и хематогенно се разпространява в различни органи и системи, образувайки там множество вторични огнища с казеозен разпад и абсцеси.
Повечето от инфекциозните огнища се развиват в белите дробове, а единични абсцеси се формират и в други органи.
При подостро протичане на инфекциозното заболяване лезиите в белите дробове се характеризират с големи размери, а вторични инфекциозни огнища се образуват във всички органи и тъкани – кожа, подкожната тъкан, черният дроб, бъбреците, в костите, в мозъчните обвивки, в главния мозък и в лимфните възли.
Септично протичане на инфекциозното заболяване се наблюдава при имунокомпрометирани хора. При добра реактивност на макроорганизма по-често възникват относително доброкачествено протичащи белодробни абсцеси, при които възпалителните изменения и абсцесите се развиват само и единствено в белите дробове.
След прекарване на болестта на Уитмор в кръвта се образуват антитела и случаи на повторно развитие на заболяването не са описвани.
Симптоми и протичане
Инкубационният период общо 2-3 дни – според лабораторните данни от заразяването през увредената кожа до развитие на заболяването. Основните клинични форми са:
1. Септична /остра, подостра, хронична/;
2. Белодробна – инфилтративна, абсецидираща;
3. Рецидивираща;
4. Латентна;
Лечение на мелиоидоза
Най-ефективното средство за лечение на всичко форми на мелиоидоза е антибиотикът хлорамфеникол. Лечение се провежда с големи дози – 3-4 дневно. Продължителността на курса е няколко седмици. Понижаването на дозата и намаляване на продължителността на лечение може да доведе до възникването на рецидиви.
Профилактика
Болестта на Уитмор се профилактира чрез провеждането на общи хигиенни мероприятия в местностите, където това заболяване е ендемично, целта на които е предотвратяването на попадането на бацила на Уитмор в организма – термична обработка на храната и водата, своевременно обработване на раните, забрана за къпани във водоеми със застояла вода.
