Миастения /мускулна слабост/ е нервно-мускулна патология, причините за която са от автоимунен произход.
Това заболяване се проявява постепенно, започвайки като общо неразположение, слабост, увисване на клепачите, неяснота при говорене, затруднения при дъвчене и преглъщане.
Всяко движение на човека, дори най-незначителното, е резултат от работата на мускулите и нервите, взаимодействие между тях. При миастения връзката между рецепторите на клетките, предаващи информация, се нарушава.
Мускулите просто престава да „слушат“ и не функционират по дължимия начин.
Заболяването най-често се открива при жени до 40 години, мъжете боледуват по-рядко, а децата изключително рядко. Не се предава по наследство.
Причини
Въпреки че за първи път за тази патология става известно през 17-ти век, когато е била описана от английски учен, до днес няма единно мнение какво я предизвиква.
Често заболяването се развива на фона на остра респираторна вирусна инфекция или след много силен стрес, но често просто се появява.
Организмът започва да образува антитела срещу собствените си ацетилхолинови рецептори, които приемат и предават информация между клетките, където се образуват антителата срещу рецепторите, но най-често възникването на патологията се свързва с увеличаването на тимусната жлеза.
Но да се говори за стопроцентова връзка между нарастването на този орган и развитие на миастения е пресилено. Понастоящем това е само една от предполагаемите причини за това заболяване.
Миастения – симптоми
Слабостта и внезапната умора могат да засегнат всякакви мускули в човешкия организъм – най-често на лицето и шията обаче.
Характерни симптоми на заболяването са:
• Увисване на клепачите;
• Двойно виждане;
• Пресипване на гласа и говорни нарушения;
Проявленията най-често възникват след натоварване, и то дори след най-минимално такова. Колкото по-голямо е натоварването, толкова по-зле се чувства човек.
Например, първоначално говорните нарушения са минимални, човек съвсем леко фъфли, но произнася думите сравнително ясно, след това започва да „гълта“ отделни звуци, а след това и съвсем не може да говори. Особено силно симптомите се проявяват 3-4 часа след събуждане.
В зависимост от проявленията се открояват следните форми на заболяването:
• Очна – проявява се само с увисване на клепачите, двойно виждане, за такива болни са достатъчни обикновено само антихолинстеразни препарати;
• Булбарна – говорни нарушения, на дъвченето, затруднения при гълтане, при дишане, опасността от тази форма се крие в това, че дихателните затруднения могат да интензифицират внезапно.
• Генерализирана – засягане на всички мускули, именно такава форма на заболяването се има предвид, когато се говори за миастения гравис. Болестта засяга всички мускули, като започва от мимическите и тези на шията и се стигне да тези на крайниците.
• Мълниеносна – най-опасната форма, тъй като е причина за инвалидизация и дори за смърт, предизвиква се обикновено от злокачествен тумор на тимуса, засяга се всички мускули, включително и скелетните, и терапията се оказва неефективна.
Лечение
Заболяването е хронично, следователно пълно излекуване е невъзможно, но е напълно реалистично да се очаква постигането на устойчива ремисия. За лечение се използват калимин, кортикостероиди и цитостатици.
При всяка схема на лечение е важно да се приемат калиеви препарати – калиев хлорид на прах. Калиевите соли усилват действието на калимина, а също подобряват предаването на импулси между нервната и мускулната тъкан.
Медикаментозното лечение е продължително, болният приема лекарства пожизнено. А кортикостероидите и цитостатиците имат множество странични ефекти. Дозата и схемата на прием се назначава от лекар.
