Нови направления за развитие на съвременната медицина често възникват на пресечната точка на различни области на познанието. Методът на биоакустична корекция е един от тези примери.
Самата история на неговата вече е изключение от правилата. В основата на неговото създаване стои необичаен учен, който е старши научен сътрудник на Институт по експериментална медицина, неврофизиолог, доктор на биологичните науки и едновременно доктор по богословие и преподавател по биоетика.
Мелодията на невроните
Учен и свещеник е рядко съчетание за медицинската наука. Отделът, в който работи той в Института по експериментална медицина вече не едно десетилетие се занимава с изследвания на функциите на главния мозък.
Изследователят и неговите колеги анализират електроенцефалограмите /ЕЕГ/ на хората, преминали сеанси за прослушване на биоелектричната активност на собствения мозък, казва ученият.
Разбира се, специалистите никога не вярвали, че ще могат да видят работата на нервната система и на главния мозък. Но винаги са стремили да разберат как в резултат на взаимодействието на милиони неврони този център функционира гладко и хармонично.
Още в края на 19-ти и началото на 20-ти век активността на невроните е била регистрирана от учените. Как са съумявали да „чуят“ невроните? Посредством едва появилите се тогава телефони с включен датчик към главния мозък.
От високоговорителите прозвучавал поток от звуци, подобни на щракания, отразяващи реалната работа на нервните клетки.
Но за първи път технически станало възможно озвучаването на електроенцефалограмата през 70-те и 80-те години на миналия век, като заслугата била на френски и американски учени.
Скоро след това от озвучаването на ЕЕГ-то започнали да организират концерти. Музиката на мозъка се превръща в неизменна част от шоубизнеса. Но изследователят, за който стана дума по-горе, погледнали на това шоу от друга страна.
Необичаен ефект
Работейки с изплашени хора, той обърнал внимание на необичайна закономерност – хората с разстройства на нервната система, на които има давали да прослушат собствената им енцефалограма, възприемали нейният акустичен образ отрицателно, като били отблъснати когато я слушали в реално време.
Обратното, при хората с повече или по-малко стабилна нервна система „звуците на ЕЕГ-то“ предизвиквали неутрално или положително впечатление.
Но следва да се отбележи, че при първата група участници в процеса на прослушване понякога възприемането на звуците на ЕЕГ-то също се променяло на положително.
Изследователят посочва, че той и неговият екип забелязали, че прослушването на звуците, които генерира главния мозък в резултат на своето функциониране, води до нормализиране на неговата дейност.
Защо, как и кога това се случва?
Изследователят не скрива – отговорите на този въпрос засега са приблизителни. Несъмненото обаче е едно – цялото „вътрешно стопанство“ на организма се ръководи от определени структури на мозъка – регулаторните, които проследяват стотици физиологични параметри.
В резултат на някаква патология или хроничен стрес функцията им се нарушава. Като то конкретно се отразява, например, в изменение на артериалното налягане, на водно-солевия баланс и т.н. За съжаление, тези обичайни процеси бързо могат да станат необратими.
Хроничният стрес изобщо води до потискане на дейността на регулаторните структури, като по този начин организмът става слабоадаптивен. И възниква патология.
Най-обичайната реакция на проблема е приемането на хапчета. Но, според изследователят, елементарен, но неефективен. А ако се пробудят тези регулаторни структури на мозъка? Именно това се случва на сеансите за биоакустична корекция.
