Кихането е забавен рефлекторен процес, който се развива без ние да го искаме и е предназначен за прочистване на дихателните пътища. Но се оказва, че има и хора, които кихат от ярка светлина, от скубане на вежди и дори при мисъл за предстоящ оргазъм.
Какви са най-необичайните причини за кихане
Скрити и явни причини за кихане
Кихането /стернация/ - това е защитно рефлекторно действие на тялото, предназначено за прочистване на дихателните пътища от мръсотия, чужди тела и патогенни микроорганизми.
При вдишване на раздразващ фактор усещаме гъделичкане в носа и кихаме.
За това, че в носа ни се намира нещо, от което следва да се избавим, на мозъка се съобщава от рецептори на лигавицата на носната кухина, покрита с чувствителни косъмчета, филтриращи вдишваните въздушни маси.
Когато получава сигнал, мозъкът отключва цяла серия от процеси, в които участват мускулите на диафрагмата, на корема, увеличава се вътрекоремното налягане и дори се затварят очите, за да се избегнат увреждания на мускулите, които ги движат.
В момента на кихане издишваме въздух със скорост 150 километра в час, капките слюнка и слуз се разпространяват в радиус 3-5 метра.
Освен прочистването на дихателните пътища, кихането обновява и презарежда ресничките, които покриват носа от вътрешната страна.
През 2012 г. учени от Университета на Пенсилвания показват, че след кихане се променя честотата на движение на ресничките, което се предизвиква от изменение в тях на концентрацията на калций, азотен оксид и аденозинтрифосфат.
Интересно е, че за хората, страдащи от хронични дихателни заболявания, например, кихането няма такъв ефект.
Кихане и алергия
Алергените, попадащи в организма, предизвикват алергична реакция, при която се освобождава хистамин в големи концентрации. А това вещество предизвиква спазъм на гладката мускулатура, която съставлява и мускулите на бронхите, и разширяване на капилярите, което води до оток на лигавицата, раздразнение, и в резултат – до кашлица, хрема и кихане.
Кихане и слънце
Това е един от най-интересните моменти, свързани с кихането. Има хора, които кихат, когато погледнат към слънцето. И такива хора съвсем не са малко – според различни данни, от 17 до 35% от населението реагира на ярка слънчева светлина по този начин, с кихане.
Следва да се уточни, че реакцията се развива не към самата слънчева или ярка светлина, а към рязкото повишаване на осветеността.
За първи път към това явление проявява интерес френският офталмолог Седан, в началото на 50-те години. Той забелязва, че отделни негови пациенти започват да кихат при изследване на очното дъно с помощта на специален фенер – офталмоскоп.
Как точно се отключва процесът на кихане при промяна на осветеността, засега не е ясно. Според една от теориите, носът и очите се свързват от троичния нерв.
Според друга, рефлексът на кихане от въздействие на светлина се развива при генерализация на импулси, разпространяващи се по периферната нервна система.
При ярка светлина зеницата се свива и едновременно с това се усилва образуването на слуз в носа, което води и до кихане.
Това не е съвсем безобидна реакция. Водачът със синдром на кихане от излагането на слънчева светлина рискува да направи катастрофа, когато излиза от тунел на силно осветен от слънцето път. Аналогични рискове съществуват и за пилотите на самолети.
Кихане и оргазъм
На света има и хора, които започват да кихат в момента на достигане на оргазъм, а за някои е достатъчно само да си помислят за този процес и да се разкихат.
Връзката между гениталиите и носа и разкрита още през 19-ти век. В статии от 1875 г. и 1884 г. изследователи описват връзката между полова възбуда и кихане при някои хора.
Немският лекар и близък приятел на Зигмунд Фройд – доктор Флис разработва цяла теория за рефлекторна невроза на носа, с която обяснява връзката между лигавицата на носната кухина и половите органи с наличието в двете области на еректилна тъкан. Но по онова време новаторските идеи на Флис не се оценяват.
100 години по-късно учените си спомнят за теорията на Флис, като описват няколко случая на продължително кихане след оргазъм и предлагат лечение с местна упойка на лигавицата на носа.
