Между започващите нарушения в главния мозък и желанието да контактуваме с другите хора съществува явна връзка.

Резултатите от изследванията, проведени от група специалисти по хериатрична психиатрия и неврология от Медицинския факултет на Харвардския университет, бяха публикувани наскоро.

По-малко общителни - вероятност за раннна деменция

Учените анализирали данни от медицинските досиета 217 мъже и жени на възраст от 63 до 89 години. На старта на изследването нивото на умствените способности на всички тези хора отговаряло на нормата.

В тъканите на главния мозък на някои от тях били открити струпвания на белтъка бета-амилоид, което се смята за ранен признак на ранен признак на болестта на Алцхаймер.

Всички участници в началото на изследването и 3 години след това били подложени на стандартни тестове на когнитивните способности, но и отговаряли на въпроси по повод своята социална активност.

Анализът на събраната информация показва, че при участниците, в главния мозък на които вече били започнали патологични изменения, има връзка с желанието за общуване и със състоянието на интелекта.

При възрастните хора с висока концентрация на бета-амилоид в тъканите на мозъка и с ниските нива на социални контакти 3 години по-късно се наблюдавало значително по-рязко потискане на умствените способности, отколкото тези, които въпреки измененията били по-общителни.

Помага ли общителността срещу старческо слабоумие

При участниците, в мозъка на които не се наблюдавала повишена концентрация на бета-амилоид , тази взаимовръзка между социалната активност и интелектуалните способности не била установена.

Желанието за общуване с други хора и когнитивните функции са свързани едно с друго и се понижават едновременно. Това означава, че по ниво на социална активност на възрастен човек може да се определи, дали в напреднала възраст е повишен риска от умствена активност.

Ако се е запазила лекотата на мисълта, чувството за хумора и благожелателното общуване, въпреки напредналите години, това означава, че мозъкът е в добро състояние, рискът от старческо слабоумие е сравнително нисък.

Затова пенсионерите имат нужда да общуват със свои връстници, чиито ежедневие и интереси са приблизително сходни, това пази мозъкът им млад и в добро състояние.