Всички сме слушали за това, че е необходимо да спим не по-малко от 8 часа от денонощието. Толкова ли трябва да спим? Нито веднъж ли не следва да се събуждаме или да спим 1 час или 2 часа да бодърстваме? Или 4 часа – хъркане и 8 часа бодърстване?
С прекъсване или без?
За това, че трябва да спим 8 часа подред са ни обяснявали от детска възраст лекари и родители. Алтернативни мнения до сега не е имало.
Но неотдавнашните медицински и исторически изследвания дават все повече доказателства за това, че непрекъснатият 8-часов сън съвсем не е толкова естествен както на всички ни се струва.
Някои доста сериозни учени, историци, антрополози, психолози считат, че през по-голямата част от еволюцията хората не са спали изобщо така както сега, затова нощното събуждане е съвсем нормално явление.
Ето например, през 2001 година историкът Роджър Екирх публикувал книга – резултат на многогодишна работа по изучаване на исторически източници. Той събрал стотици доказателства, потвърждаващи сегментацията на съня.
Историкът стигнал до извода, че за хората никога не е било присъщо да „спят като заклани“. През нощта те лягали да спят 2 пъти – веднага след залез, когато се стъмни, след това се събуждали и след известно време заспивали отново.
Тоест те спели, когато искали и когато имали такава възможност. И всъщност трудно е да си представим древни хора с каменни топори, лягащи да спят в дивата природа и спокойно отдъхващи си цяла нощ.
Наоколо бродят саблезъби тигри и пещерни мечки. Най-малкото е трябвало да стават да проверяват дали не е загаснал огънят.
И в не толкова далечното минало през 19-ти век повечето българи са се занимавали със животновъдство и особено през зимата на тях им се е налагало да се събуждат, за да хранят добитъка, а след това са имали възможност още малко да поспят.
Съвременният индустриален свят предявява твърде сериозни изисквания към това през кое време човек е длъжен да се наспи.
Обикновено, 8 часа през нощта можем да си позволим, но ако е възможно да си доставим „удоволствието“ да разделим съня си на 2 отрязъка, между които да бодърстваме 2-3 часа, то ще ни се наложи да лягаме 2-3 часа или по-късно да ставаме.
Тъй като организъм винаги да се „добере“ да полагаемото си време за сън. Работещият човек не може да се позволи такъв разкош. Налага му се да спи „всяка свободна минута“ през нощта.
Съвсем друго е, ако в обществото има установени традиции за сиеста, тогава сънят без особени проблеми се разбива на 2 части – дневен и нощен. Най-важното е общото време за сън да бъде достатъчно за отдих и за възстановяване на силите.
Дългото денонощие
Днес много хора се приспособяват към нощния 8-часов сън, но той не е съвсем естествен за човека. Провеждани са опити с хора в изолирана среда, където те не можели да усещат смяната на деня и нощта.
При повечето от доброволците се осъществил преход на биологичния часовник от 24-часови денонощия към 25-часови и дори по-дълги.
Психиатърът Томас Вер в началото на 90-те години провел експеримент, в хода на който група хора в продължение на месец били „потапяни“ в пълна тъмнина – колкото всъщност продължават дългите зимни нощи до повсеместното внедряване на електричеството.
В резултат доброволците след известно време започнали да привикват към нов режим на съня, а след това изследователите забелязали, че спят по 4 часа, час бодърстват, а след това спят още 4 часа. Тези експерименти всъщност опровергаха установеният в обществото мит за непрекъснатият осем часов сън.
