Подарявате на приятел билети за театър, а той е недоволен от местата в залата. Помагате на колега да напише статия, но не му харесват примерите, които сте избрали.

И рано или късно започвате да си задавате въпроса – трябва ли да правим нещо за тези, които в отговор не казват благодаря? Защо тези хора винаги търсят недостатъци във всичко, което се прави за тях?

Каква е причината за тяхната неспособност да бъдат благодарни, как това е свързано с надеждата и щастието и може ли вечното недоволство да бъде победено?

Неблагодарни и нещастни

Променили сте плановете си, за да подкрепите колега, който ви е помолил за това. Трябвало е да положите доста усилия, за да му помогнете, и сте очаквали да ви благодари. Но не – последва абсолютна тишина.

Когато приятелят накрая ви отговаря след няколко и ви пише не това, което сте очаквали.

Закарали сте приятелка до дома в дъждовен ден, тъй като не успява да си хване автобуса. Спирате от другия на улицата, на която живее, точно срещу вратата на нейния дом, където трябва да слезе.

На слизане от колата, тя ви поглежда лошо и затръшва вратата. Не ви благодари, а когато я срещате отново, тя ви поздравява с половин уста. И сега сте в недоумение – може би трябва да се извините, но за какво? Какво сте направили не както трябва?

Как може да се обясни фактът, че изпитвате вина, макар и на вас да е трябвало да ви благодарят? Защо някои толкова взискателни и вдигат летвата толкова високо, че никога не можем да ги удовлетворим?

Някои хора са просто лишени от способността да бъдат благодарни. Изследователите определят способността да се изразява благодарност като дълбока социална емоция, която се ражда от осъзнаването, че сме получили нещо ценно от някой, който ни е направил услуга.

Ако благодарността е черта на личността, това означава, че неблагодарният човек не се отнася с благодарност и към самия живот.

Обикновено такива се чувстват постоянно нещастни. Постоянното недоволство не им позволява да видят какви подаръци им поднася животът и околните.

Не е важно дали те са добри в своята професия, красиви ли са или умни, те никога не са наистина щастливи.

Хората с висока способност към благодарност възприемат междуличностните конфликти не като провали, а като възможност за израстване, от което те си извличат поуки.

Тези, които са недоволни от всичко, са настроени да търсят недостатъци във всякакви постъпки. Ето защо неблагодарният човек никога няма да оцени помощта ви по достойнство.

Опасността се състои в това, че хората неспособни да изпитват благодарност, смятат за самоцел да показват на другите, че те са постъпили зле спрямо тях.

Неблагодарността предизвиква ответна неблагодарност, докато в нормалните отношения хората помага и благодарят на тези, които постъпват така и по отношение на тях.

Как да се научим да казваме по-често „благодаря”

Какво отключва този механизъм? В търсене на отговор на този въпрос учените изучават факторите, които могат да повишат способността ни да изпитваме благодарност.

Те тествали на доброволците различни методи – пресмятане на благодарностите на съдбата, писане на благодарствени писма, и водене на дневник на благодарности.

Оказва се, че самочувствието и усещането на тези, които участват в изпитванията, се е подобрило заради следване на нов позитивен модел, който е пряко свързан с чувството за благодарност.

Може ли развитието на способността за благодарност да повлияе и на това да се надяваме? За разлика от благодарността, която е свързана с незабавно получаване на награда, надеждата e позитивно очакване за получаване на желания резултат в бъдеще.

Хроничната неспособност да изпитваме благодарност влияе не само на възможността да виждаме доброто в миналото, но и на вярата в това, че можем да получим награда в бъдещето.

Хората не очакват другите да се отнасят добре към тях, затова и самите те престават да го правят. Благодарността може да стимулира способността ни да се надяваме на по-доброто и да бъдем щастливи.

Да се научим на благодарност е възможно, но най-важното е да открием и да признаем проблема, че опитваме да търсим недостатъци на всичко, което другите ни правят като безвъзмездна услуга.