При силна болка, за облекчаването на която не помагат обикновените обезболяващи и дори таблетки и разтвори с комбинирано действие, показно е приложението на опиоидни аналгетици.
Тези средства се отнасят към наркотичните съединения или силнодействащи препарати, които подлежат на строг отчет и контрол.
За закупуване е необходима лекарска рецепта, под формата на бланка със строга отчетност.
В болнични условия се прилагат най-често под формата на инжекции.
И за тях, ако това са опиоидни аналгетици действат много строго правила за назначаване и приложение.
Опиоидни аналгетици – при много силна болка
Групата от опиоидните аналгетици се отнася към сериозните лекарства с мощен обезболяващ ефект.
Изписват се при строги показания при болка със средна интензивност или много силно изразени усещания с остър или хроничен характер.
По механизъм на действие групата на опиоидните аналгетици се отнасят към веществата от централен тип.
Потискането на болката се осъществява чрез въздействие на опиоидните рецептори върху централната нервна система.
И относно аналгезиращият ефект на лекарството до голяма степен превъзхожда ненаркотичните таблетки.
Групата лекарства, които се отнасят към опиоидните аналгетици, са с нееднородна структура.
Различават се по това колко силно влияят на болката, продължителност на потискане и способност за формиране на зависимости – както психически, така и физически.
А също и странични влияния върху различни органи и функционални тъкани.
Характеристика на лекарствата – групи препарати
Един от основните показатели се смята средството на действащата основа на лекарството към един от видовете опиоидни рецептори.
Това са делта-, мю- или к-рецептори, а също и характеристики като агонизъм-антагонизъм относно рецепторите, степен на свързване с тях. Да оприведем кратка характеристика:
• Антагонисти на мю-рецепторите или истински наркотични вещества като морфина
Ако отчетем фактът, че опиоидните рецептори не притежава специфичност, използването на лекарства от морфиновата група увеличава риска от странични ефекти.
Основните от тях са потискане на моториката на храносмилателния, уринарния тракт и дихателните функции, влияние върху съзнанието, развитието на дезориентацията.
• Антагонистите на к-рецепторите, например, налбуфин и буторфан, са с по-слаб болкоуспокояващ ефект
Ако се направи сравнение с предходните са по-слаби, но за сметка на това и страничните ефекти не са толкова силно изразени, предизвикват сънливост.
Тези препарати притежават едновременно антагонизъм по отношение на мю-рецепторите.
Несъвместимо е съвместното им приложение с група морфинови препарати.
Особености на приложение на обезболяващите инжекции от групата на опиоидите
Най-често тези препарати се прилагат в болница, при лечение на сериозни патологии, които се съпровождат с болков синдром, или в спешната медицина.
А също и при оказване на помощ при множествена травма в резултат на ПТП, при катастрофи, при терористични актове.
Обезболяващи инжекции се използват за облекчаване на силно изразени болезнени усещания и за предотвратяване на шок.
Противопоказания за използване на опиоидни обезболяващи инжекции са непоносимост към препарата, алкохолна интоксикация или предозиране с психотропни.
Не трябва да се приемат едновременно с инхибитори на моноаминооксидази – МАО, при наркотична абстиненция, на фона на епилепсия.
В списъка на противопоказания за обезболяващи инжекции или други форми на прием на препарати от тази група:
• Чернодробна и бъбречна недостатъчност;
• Бременност и кърмене;
И още един минус, който имат обезболяващите инжекции – формиране на привикване, което налага постоянно повишаване на дозата на препарата, за да има ефект.
